Кайку мълчеше, ала всъщност се чувстваше ужасно ядосана. Не можеше да оспори казаното от високата жена, ала тонът й просто бе вбесяващ. Споменаването на Тсата само влоши допълнително нещата — то й напомни за известията, които бяха получили от Зила. В тях се казваше, че градът е разрушен и че ткиуратците са взели дейно участие в битката, но не и дали приятелят й беше оживял. Под спокойното си наглед лице тя просто кипеше от гняв.
— Ние сме различни — каза Кайлин с по-благ тон и сложи ръка на рамото на Кайку, за да я накара да спре. — Нашият дълг е да се съхраним, а стремежът ни е да направим света място, в което да можем да живеем. Ето защо се бием срещу Чаросплетниците. Когато тази заплаха отмине, когато страната се стабилизира и ние намерим своето място в нея, навярно ще се появят и децата. Докато не настъпи този момент обаче, да си Сестра и майка едновременно ще е доста опасно — въздъхна предводителката на Аления орден и затвори изрисуваните си очи. — Виж колко опасни сме самите ние — само благодарение на Ордена знаем как да се справяме с дарбата, която притежаваме. Ами ако потомството ни притежава по-големи сили от нашите? Ами ако започнат да проявяват способностите си не по време на съзряването си, а още от раждането си? Ако родим дете, което може да заличи цял град, само защото не сме задоволили дребния му каприз? Какво трябва да направим с подобно създание? Да го убием? Ще можем ли да го направим? Какво ще каже майка му по този въпрос?
Кайку избягваше погледа й. Нямаше никакво намерение да отстъпи, въпреки че виждаше правотата на аргументите на събеседничката си. Никой нямаше право да взима решения вместо нея — дори предводителката на Аления орден.
— И бездруго в момента си имаме достатъчно проблеми — рече Кайлин. — И единственият начин да ги решим е като останем сплотени и единни. Не можем да си позволим да подложим на риск всичко, което сме постигнали досега.
— Стига! — отсече Кайку. — Разбрах какво искаш да ми кажеш. Не желая да го обсъждаме повече.
Триумфалното усещане от победата се беше изпарило и в момента младата жена усещаше единствено раздразнение. Тя закрачи напред, без да се интересува дали Кайлин я придружава, или не; предводителката на Аления орден обаче я настигна след няколко крачки.
— Трябва да ти покажа нещо — рече тя.
— Наистина ли?
— Мисля, че си го залужила.
Това заинтригува Кайку. Тя отметна косата от челото си и изгледа Кайлин с интерес.
— Не тук — поклати глава по-възрастната жена. — Ела с мен.
Двете Сестри поеха по една пътечка нагоре по склона, която ги отведе до неголяма постройка, сгушена сред дърветата. По запустелия й вид Кайку предположи, че навремето бе изпълнявала функцията на храм; сухият каменен купел пред входа и четирите запечатаните врати, обозначаващи посоките на компаса, затвърдиха впечатлението й. Младата жена забеляза някакви йероглифи, които бяха изрисувани на толкова древен диалект от Висшия сарамирски, че не й говореха нищо.
— Това ли? — попита подозрително Кайку. Имаше чувството, че запустялата постройка сякаш я наблюдава.
— Не — отвърна Кайлин. — Исках само да се уверя, че ще бъдем съвсем сами. Само малцина избрани знаят за това, което ще видиш след малко.
— За какво става въпрос? — попита малко изнервено по-младата Сестра.
— Съвсем скоро ще разбереш — усмихна се загадъчно Кайлин. — Никога не е излишно да имаш нещо, с което да изненадаш противниците си. Виж Чаросплетниците например. Навярно са прекарали столетия в усъвършенстване на уменията си, а ние все още нямаме и най-бегла представа за евентуалните тайни, които крият.
— Ние не сме Чаросплетниците — отвърна събеседничката й.
— Не бъди толкова тесногръда, Кайку — в кадифения глас на Кайлин отново започнаха да се прокрадват ледени нотки. — Искам да запазиш това, което ще видиш, в тайна. Не трябва да казваш дори на Фаека. Това е от изключителна важност за мен. Разбрахме ли се?
— Разбрахме се — отвърна дипломатично по-младата Сестра.
— Гледай тогава — рече Кайлин, затвори очи и си пое дълбоко дъх.
Кайку усети как златистите нишки на Чаросплетието потрепват, сякаш раздвижени от някакво невидимо течение. Сензорните й способности се бяха увеличили неимоверно в процеса на обучението й и сега тя знаеше какво се случва в незримата за обикновените хора вселена дори и в моментите, когато не чаросплиташе. Като всички други Сестри, и тя можеше да определи дали даден човек е Различен само като го погледне; освен това бе способна да открие следите, оставени от духовете, както и да реконструира обстоятелствата, оставили своя отпечатък върху някое конкретно място. С малко повече усилия Кайку можеше да разчете емоционалните връзки между приятели, семейства и даже врагове, като проследи различните нива на резонансите между телата им.