Навремето Кайлин й беше казала, че тя, Тейн, Асара и Мишани вървят по сплетена пътека и било предопределено да пътищата им да се преплитат, независимо от това колко далеч един от друг се намират. Тогава Кайку я бе попитала откъде знае това, ала вече имаше отговора. Предводителката на Аления орден беше видяла неразривните връзки — приятелството между Кайку и Мишани; любовта на Тейн към нея и близостта, която бе възникнала между нея и Асара чрез споделения им дъх. Кайлин обаче не знаеше всичко — Тейн беше умрял, а никоя от прехвалените способности на Сестрите не бе могла да предскаже това.
В този миг Кайлин изчезна.
Младата жена примигна. Сякаш пред високата фигура на Нейно превъзходителство внезапно премина някаква сянка, която я направи съвършено незрима.
И въпреки това… тя не бе изчезнала съвсем. Кайку долавяше присъствието й, усещаше нейния отпечатък върху Чаросплетието. Просто очите й не я виждаха.
Тя се гмурна в света на златистите фибри и веднага зърна Кайлин, очертана от безброй нишки светлина.
(( Но как?)) По-младата Сестра бе изумена.
(( Има още. Докосни ме с ръка ))
Кайку я послуша и се протегна бавно към предводителката на Аления орден, като се ориентираше по отпечатъка й в Чаросплетието. Тя сложи длан върху рамото на Кайлин, ала там, където очакваше да докосне плът и кости, нямаше нищо. Кайку си пое дълбоко дъх и повтори опита си, но пак не можа да напипа нищо. Ръката й просто се плъзгаше през тялото на по-високата Сестра и като се изключи едва доловимото усещане за нещо лепкаво, пръстите й докосваха единствено въздух.
(( Невъзможно… )) В мига, в който изпрати тази мисъл, Кайку се почувства като пълна глупачка, ала просто не можа да го изрази по друг начин. Кайлин се намираше в Чаросплетието и само в Чаросплетието; физическото й тяло бе… изчезнало.
(( Владеем изкуства, до които едва си се докоснала, Кайку )), каза й Кайлин без каквито и да е думи — само посредством смислови проблясъци. (( Нови техники за въздействие върху Чаросплетието, които разработваме в най-строга секретност от десетилетия. Вече си готова да започнеш да изучаваш най-съкровените тайни на Аления орден ))
Златистите нишки внезапно се огънаха навътре, заплитайки се в невъобразим възел, след което експлодираха обратно с невиждана сила и гигантското туловище на левиатана изникна пред двете Сестри.
Самото му присъствие бе достатъчно да ги порази. Въпреки че по принцип разстоянията нямаха значение в Чаросплетието освен в случаите, когато човешкото съзнание ги интерпретираше, до този момент китоподобните колоси винаги се бяха носели бавно и достолепно в недостижимата далечина. Сега обаче един от тях се намираше толкова близо, че вибрациите, породени от движението му, взривиха възприятията на Сестрите и зашеметиха умовете им. Преди да успеят да се окопитят, исполинът спря своя ход и резонансната буря утихна.
Размерите и въздействието му върху Чаросплетието бяха колосални. Сестрите бяха като прашинки пред него; то сякаш обсебваше изцяло света на златистите нишки. Представляваше нещо като бяла пустота, болезнено ярка бездна, която заслепяваше окото с блясъка си. Нямаше форма, защото сякаш съществуваше в множество форми едновременно; същевременно човешкото съзнание не можеше да се примири с това и поради тази причина двете жени го виждаха като огромно същество с издължен силует, подобно на гигантски кит, ала същевременно толкова чуждо и различно от всичко познато, че всяка аналогия бе неуместна.
Кайку и Кайлин се взираха в левиатана, обзети от невъобразим ужас, неспособни да помръднат, докато възприятията им се опитваха да асимилират случващото се.
То също ги наблюдаваше. Двете Сестри усещаха как вниманието му ги облива като вълните, възникнали от минаването на огромен кораб. Можеше да ги унищожи само с тежестта на погледа си. Преди няколко години Кайку се бе срещнала с Лунните деца — духове тъй древни, че човешкото съзнание бе неспособно да ги разбере, — но те наистина бяха като дечица в сравнение с това. Мащабите на левиатана бяха толкова грандиозни, че човек можеше да изгуби разсъдъка си, ако се взираше твърде дълго в него.