— Джикиел? — измърмори той, извръщайки се така, че Сестрата да не го чуе.
— Да, мой бараксе?
— Научи повече за жена ми — рече младият благородник и замлъкна. Имаше чувството, че е извършил ужасно предателство. За миг се замисли дали да не отмени заповедта си, но бе длъжен да поеме този риск. Ако Асара не вярваше в любовта им, трябваше да поеме нещата в свои ръце. — Узнай всичко за нея.
В ъгълчето на устните на Джикиел заигра лукава усмивка.
— Мислех си, че никога не ще поискате това — рече той.
Асара дойде при Кайлин в малките часове на нощта. Предводителката на Аления орден се намираше в къщата на Сестрите в Арака Джо, пиеше горчив чай и наблюдаваше совите сред клоните на тъмните дървета.
— Асара — измърмори тя. — Знаех си, че ще се появиш рано или късно.
Посетителката вече бе влязла в стаята, плъзгайки се безшумно между тежките завеси.
— Защо според теб съм изминала целия този път, ако не за да те видя?
Кайлин остави настрана изящната каничка, от която пиеше, и се изправи, пристъпвайки към гостенката си.
— Навярно заради Кайку — предположи тя. — Никога не си можела да я изоставиш за дълго…
Асара обаче не се хвана на въдицата.
— Спасих живота на Кайку за теб — отбеляза спокойно тя. — И продължавам да плащам цената за това. Очаквам поне малко благодарност от теб.
— О, благодарност — усмихна се предводителката на Аления орден. — Защо трябва да ти дължа това, Асара? Ти направи онова, което ти казах. Ще получиш наградата си, когато уговорката ни бъде изпълнена.
Посетителката пристъпи напред. Беше тъмно; нямаше никаква светлина, освен сиянието на двете големи луни. Тя стоеше в сенките, вирнала предизвикателно брадичка. Носеше бяла рокля, закопчана с диамантена брошка, а ръцете и косата й бяха украсени със скъпи бижута. Всеки сантиметър от нея показваше, че е пустинна бараксиня.
— Нещата се промениха — каза Асара. — Вече не съм жената, която бях преди.
— Смяташ, че си се променила? — възкликна скептично Кайлин. — Можеш да се преобразяваш както и колкото си искаш, Асара, но вътре в теб цари същата онази празнота, която винаги те е изпълвала.
— Положението ми се промени — изтъкна съпругата на Реки с ядовит тон. — Както добре знаеш.
Двете жени се изгледаха втренчено една друга. Намираха се в същата стая, където Кайлин и Кайку бяха чаросплитали преди няколко нощи — на втория етаж на къщата на Аления орден. Сега обаче вазите бяха празни, мангалът бе студен, а гравюрите по облицованите с дървена ламперия стени сялаш пълзяха в тъмнината.
— Трябва да ти изкажа поздравленията си — каза Кайлин по някое време. — Съблазняването на бъдещия баракс се оказа изключително предвидлив ход. Колко ли си тъгувала, когато и сестра му, и баща му загинаха, разчиствайки пътя пред него, за да може той да стане баракс и глава на фамилията…
— Сестра му бе неспособна да стане глава на фамилията поради простата причина, че бе омъжена за Императора — отвърна Асара. — Кончината й облагодетелства повече теб, отколкото мен. Ти искаше заговорът на Чаросплетниците да успее, ти искаше да завземат тази страна. И желанието ти се сбъдна.
— Значи ти нямаш нищо общо със смъртта й, така ли?
— Може би да, а може би не — отвърна съпругата на Реки. — Ако е второто, това би бил поредният пример за това как съм сторила толкова много неща за теб, а не съм получила нищо в замяна.
— Такова е естеството на уговорката ни, Асара — разпери ръце Кайлин. — Ще бъдеш възнаградена, когато му дойде времето.
— Тогава променям уговорката ни.
Предводителката на Аления орден повдигна вежда.
— Нима? Колко забавно.
— Вече съм жена на баракс, Кайлин — отбеляза сухо красавицата. — Държа най-могъщия мъж в пустинята в ръката си. Не можеш да ме игнорираш с лека ръка, както си правила преди.
Изрисуваните в черно и червено устни на Кайлин се изкривиха в подигравателна гримаса.
— Виждам. И ти си мислиш, че само защото си излъгала някакво хлапе да се ожени за тебе, можеш да го използваш като оръдие срещу мен? Имах по-добро мнение за теб, Асара.
— Повече от десет години бях твой слуга, Кайлин! — извика гостенката, поддала се на внезапно лумналия гняв. — Дръж си обещанията! Ти узна какво исках — боговете знаят как; твоите мръсни кана-игрички, без съмнение — и оттогава ме експлоатираш както си искаш! А през цялото това време аз преследвам една мечта, като дори не съм сигурна, че можеш да я осъществиш! Сега притежавам мощта на пустинята и мога да обърна целия Тчом Рин срещу теб и себеподобните ти. Зная какво желаеш и мога да направя постигането му много по-трудно за теб, ако не ми дадеш онова, което искам, сега!