— Достатъчно! — отсече предводителката на Аления орден. — Какво са десет години, двадесет или петдесет за създания като нас? Ние не стареем като другите хора. Къде е търпението ти?
— Бях търпелива — гласеше отговорът. — Ала между търпението и глупостта си има граница. Трябва ли да бъда твой слуга още десет години… или двадесет, докато благоволиш да ме освободиш? А ти ще можеш ли изобщо да ми дадеш това, което искам? Което ми обеща? Ще можеш ли? Струва ми се доста тежко бреме за думата на една жена. А и откакто те познавам, ти не си еталон за честност и почтеност!
Кайлин се изсмя.
— Горката Асара! — възкликна престорено тя. — Горката убийца Асара! — В следващия миг обаче смехът й внезапно утихна и гласът й стана леденостуден. — Търсиш съчувствие? Нямам. Каузата на Аления орден е колкото в наш, толкова и в твой интерес и….
— Съмнявам се — прекъсна я красавицата.
— … и дори и да не го осъзнаваш, когато се бориш на наша страна, ти се бориш за себе си. Ще създадем свят, където Различните да могат да живеят без страх. И ти ще ни помогнеш в това, без значение дали го искаш, или не.
— Бягаш от темата — каза Асара и пристъпи още по-близо. — Дай ми това, което искам.
— И да те освободя от споразумението ни? В никакъв случай. Въпреки недостатъците си, ти всъщност си извънредно полезен съюзник.
— Дай ми това, което искам! — изкрещя Асара.
— Или какво? — извика й Кайлин. — Какво ще направиш, Асара? Въобразяваш си, че можеш да обърнеш пустинята срещу нас? Въобразяваш си, че можеш да ни спреш? В най-добрия случай усилията ти ще бъдат като ухапване от комар за Аления орден. Ще те убием хиляди пъти, преди да успееш дори да се върнеш при любимия си баракс. И дори Реки няма да се окаже такъв глупак, че да пренебрегне силите, които ще му предложим, при положение че вещерите дори сега се опитват да нахлуят в Тчом Рин. Просто блъфираш, Асара… и само ме изморяваш напразно.
— Тогава всичко свършва тук! — извика някогашната прислужница на Кайку. — Ако не ми докажеш, че наистина можеш да ми дадеш това, което ми обеща, аз ще…
В този момент Кайлин преряза гърлото й.
Движението на ръката й бе светкавично — пренебрежително махване с пръсти, мигновен проблясък на лунната светлина и… край. Тя не докосна другата жена — все пак не бяха толкова близо, — но в шията на Асара зейна ужасяващ кървав разрез, толкова чист и прецизен, сякаш Кайлин бе използвала меч.
Красавицата отстъпи, олюлявайки се, назад — очите й бяха широко отворени от изумление, а в гърдите й се надигаха клокочещи звуци. Кръвта рукна от грозния разрез и започна да напоява роклята й, обагряйки я в искрящо черно на лунната светлина. Предводителката на Аления орден я наблюдаваше безстрастно с пламналите си в червено ириси.
Асара се опитваше да издаде някакъв звук, но безрезултатно. Опитваше се да си поеме дъх, но нито глътка кислород не можеше да мине през разкъсаната й трахея. Паниката я заля като всепомитаща вълна и жената се сблъска с ужас, какъвто не бе изпитвала никога преди — тя умираше, умираше, без да е осъществила мечтите си, и когато напуснеше този свят, нямаше да остави нищо след себе си, все едно никога не е съществувала. Краката й омекнаха, а мускулите й се вкочаниха. Тя падна на колене, прилепила едната си длан към зеещата рана на гърлото си, а с другата се подпря на хлъзгавия от кръвта й под. Главата й се замайваше все повече и повече. Колко кръв, колко много кръв, а тя не можеше да стори нищо, за да я спре.
„Не по този начин“, беше последната мисъл, родена от гаснещото й съзнание. „Не така.“
Кайлин махна небрежно с ръка и широката рана на Асара тутакси се затвори, а плътта и тъканите се съединиха отново, без да оставят и следа от кървавия разрез. Тя си пое дълбоко въздух и сърцето й разпрати живителната сила на кислорода по цялото й тяло. Божественото облекчение, което изпита, бе несравнимо; същото важеше и за омразата, която пламтеше в гърдите й — никога през дългия си живот не бе чувствала по-силна и изпепеляваща ненавист към някого. Все още приведена на пода, с омазана с кръв рокля и трескаво повдигащ се гръден кош, Асара надигна глава и хвърли преливащ от злост поглед към жената, която бе дръзнала да я нарани по този начин.