— Ами Аления орден? — попита Тсата.
Над лицето й за миг премина тъмен облак.
— Благородните семейства не ни обичат, въпреки че ги спасихме от разрухата и ги защитихме от Чаросплетниците, които можеха да бръкнат в главите им от Аксками и да ги убият — изсумтя недоволно тя. — Никой не се доверява на Аления орден и всички мислят, че Сестрите са просто друг вид Чаросплетници.
— А не е ли така?
Кайку нямаше защо да се изненадва — Тсата просто беше най-директният човек, когото познаваше.
— Не — отсече тя. — Вещерите избиваха Различни в продължение на векове, за да заличат следите от собствените си престъпления. Жестокостите, на които се отдаваха след реенето си в Чаросплетието, причиниха смъртта на толкова много хора, че ми призлява само като си помисля за това. И на всичкото отгоре отнеха земята от нас.
— Както твоят народ я е отнел от племето угати — напомни й ткиуратецът. — Зная, че Сестрите далеч не са нито толкова покварени, нито толкова жестоки като вещерите, но явно вие искате да поемете тяхната функция в Империята. Питам се обаче дали ще бъдете доволни да сте слуги? Това не бе достатъчно за Чаросплетниците.
— Чаросплетниците никога не са искали да бъдат слуги — отвърна му Сестрата. — Те винаги са ламтели за власт, независимо дали са си давали сметка за това, или не. Просто богът, който дърпа конците им, я изисква. Това беше единственият начин да се доберат до вещерските камъни.
— Не отговори на въпроса ми — отбеляза Тсата.
— Не зная — въздъхна Кайку. — Лично аз нямам никакво намерение да бъда слуга на благородните фамилии, но нямам никаква представа за плановете на Кайлин. Имам обет, който трябва да изпълня, и този обет изисква унищожаването на Чаросплетниците. Ако успея да доведа нещата дотам, ще умра спокойно.
— Трябва да обмислиш евентуалните последствия от действията си, Кайку — рече татуираният мъж, макар че от тона му бе очевидно, че съветът му не се отнася само за Аления орден. — Трябва да гледаш напред.
— Какъв е смисълът от това? — попита тя. — Нямаме никаква алтернатива. Пред нас лежи само един път и Аленият орден се опитва да помогне на хората да го извървят.
— Жителите на вашата страна веднъж вече пострадаха жестоко, защото се довериха на по-силни от тях същества — изтъкна ткиуратецът. — Напълно разбираемо е защо се боят от вас.
Жената не каза нищо. Тсата бе истински майстор на въпросите — караше я да надзърне в самата себе си, да постави под съмнение своите собствени възгледи и мнения, — ала в добавка към това упорито се придържаше към своето, а тя не искаше да се впуска в спор. Скоро разговорът им потече в друга посока. Лагерът на ткиуратците я накара да се замисли за детството на Тсата и тя започна да го разпитва за него. Нито веднъж досега тя не бе повдигала тази тема, защото се боеше да не го накара да разкрие нещо, което той не иска да споделя — окхамбците бяха извънредно добронамерени, ала не обичаха да се злоупотребява с щедростта им. Татуираният й приятел обаче бе съвсем открит.
— В Окхамба нямаме родители — рече Тсата, след което забеляза усмивката й и побърза да се коригира: — Искам да кажа, че нямаме отговорности към тези, които са ни дали живот. Всички деца се отглеждат по еднакъв начин в рамките на техния паш, където всеки помага при възпитанието им. Не зная кои са родителите ми, макар че имам известни подозрения. Биологичната връзка при нас е прекъсната, защото би довела до протежиране и съперничество.
Двамата приятели говориха също за богове и прародители. Кайку знаеше, че окхамбците нямат божества и почитат духовете на предците си, макар и по доста различен начин от сарамирците. Тези от тях, които бяха извършили велики дела, бяха считани за герои и за тях се разказваха множество истории и легенди, та да могат подвизите им да бъдат съхранени за бъдещите поколения, на които да служат като източник на вдъхновение. А онези, които не се бяха отличили по някакъв начин, биваха забравени и имената им не се произнасяха на глас. Ткиуратците вярваха, че силата, храбростта, находчивостта, интелектът и остроумието зависят само от тях; че те са отговорни за всичко, което правят, и че няма никакви божества, които да обвиняваш за лошия си късмет, когато нещата не вървят. Според Тсата хората използваха боговете като възглавничка срещу жестоката и сурова реалност на съществуването.