Присъстваха съвсем малко благородници, защото повечето предпочитаха да си стоят в градовете, а тази среща бе предимно на Либера Драмач. Хикен беше тук, защото все гледаше да се навърта около Лусия като гладен лещояд, а пък бараксиня Емира бе на посещение в Арака Джо. Тя бе ентусиазиран поддръжник на Либера Драмач, ала за съжаление в момента не разполагаше с кой знае каква власт, понеже доста недалновидно бе подкрепила рода Керестин по време на последния метеж и бе изгубила по-голямата част от армията си в последвалото клане.
Кайку въведе Тсата в залата заедно с други двама ткиуратци — набит и як тъмнокос мъж на име Хет, който поназнайваше малко сарамирски, и жената, която бе казала, че говоренето й напомня птиче чуруликане — нейното име беше Пейтре. От другата страна на рогозката, където трябваше да седят участниците в срещата, покрай стената, бяха застанали няколко души, сред които — сърцето на Кайку подскочи от изненада — беше и Номору!
Погледите им се срещнаха и Сестрата усети как пулсът й се ускорява. Това беше тя — от плът и кръв, кльощава и намусена, рошава и раздърпана, с лице, скрито наполовина в сенките. Кайку почти се бе примирила, че няма да я види отново, защото предполагаше, че разузнавачката е загинала в Аксками. Едва ли някога щеше да узнае как спътничката им е успяла да се измъкне от димните ями, но това не беше толкова важно — важното беше, че Номору за пореден път е успяла да се измъкне невредима от опасността.
Докато Кайку я гледаше, разузнавачката завъртя глава настрани и сиянието на фенера освети онази част от лицето й, която до този момент тънеше в мрак. Дъхът й секна — кожата на разузнавачката бе осеяна с кръстосващи се белези, които набраздяваха лика й от бузата до ухото и се спускаха чак до врата й. Сестрата изведнъж осъзна, че Номору й ги показваше, и отмести взор, смутена от тази мисъл. Дали разузнавачката я смяташе за отговорна? Може би смяташе, че Кайку не бе реагирала достатъчно бързо, когато Джуто натисна спусъка, за да застреля жената, която бе предал — навярно трябваше да спре или най-малкото да промени траекторията на летящия куршум, вместо да го взривява във въздуха, и то на сантиметри от лицето на Номору. Ала дори Сестрата да я бе наранила, докато спасяваше живота й, трябваше ли разузнавачката да я обвинява за обезобразяването си? Богове, не искаше да има тази жена за свой враг.
Кайку изу обувките си и коленичи на изрисуваната рогозка, а Тсата направи знак на сънародниците си да последват примера й. Вече бе облечена само в одеждите на Аления орден и имаше чувството, че те са като своеобразни доспехи, които я защитават от навъсените погледи на хората, от злокобния взор на каменните идоли и от ненавистните изблици на духовете, които фучаха незрими из нишите, радразнени от неканената тълпа.
Появата на ткиуратците предизвика учуден шепот сред присъстващите, ала новодошлите не обърнаха никакво внимание на това. Когато срещата започна и част от присъстващите бяха представени официално на останалите, Кайку се изправи и запозна хората с ткиуратците, като обясни защо са тук и се извини предварително за необходимостта от превод. Хет се обърна към Пейтре и й предаде на окхамбски казаното от Сестрата.
Формалностите продължиха, а междувременно им донесоха малки лакирани масички, отрупани със сребърни купи със закуски и различни напитки. Хет веднага посегна към една от апетитните хапки, ала Тсата го изгледа строго и набитият мъж отдръпна ръката си. Приветствията и поздравленията продължиха, докато и последните остатъци от дневната светлина не напуснаха небето и осеяният със сини петънца диск на Иридима не заблестя в нощното небе. Тогава Юги, водачът на Либера Драмач, реши да изясни причината, поради която бе свикал настоящата среща.
— Въпросът, който стои днес пред нас, е простичък — заяви той. — Какво ще правим отсега нататък? Съотношението на силите се промени и везните внезапно се наклониха в полза на Чаросплетниците. Ако не предприемем нищо, те ще сътворят още фейа-кори и ще пометат войските ни, както направиха в Джурака и Зила. Засега нямаме никаква защита срещу тези демони и въпреки че успяхме да научим нещо за същността им, информацията, с която разполагаме, все още не ни показва как да ги спрем. Единствената причина, поради която все още не са нахлули в Южните префектури, е потребността им да се връщат в димните си ями, където възстановяват силите си. Съвсем скоро обаче ще бъдем лишени и от тази временна отсрочка, понеже процесът по изграждането на такива димни ями в някои други сарамирски градове почти е приключил. А щом не можем да се противопоставим на два фейа-кори, какъв шанс имаме срещу десет или повече?