— Защо не обясниш на нашите гости и всички присъстващи за какво точно става въпрос? — помоли я Кайку. Ткиуратците не бяха казали нито дума от началото на срещата. Те знаеха съвсем малко за развоя на ситуацията в Сарамир, ето защо предпочитаха да слушат внимателно, за да научат повече за сегашното състояние на нещата.
Предводителката на Аления орден нямаше нищо против.
— Когато събрахме необходимите сили, за да нападнем вещерския манастир, разположен западно от тук, от другата страна на езерото Ксемит, Аленият орден имаше и друга цел освен унищожаването на вещерския камък. Искахме да се сдобием с него и да научим повече за същността му. Благодарение на собствените ни наблюдения как нараства силата на Чаросплетниците с всеки следващ вещерски камък, който пробудят, и информацията, която Лусия получи от духа в Алскайн Мар в разлома Ксарана, заключихме, че всички камъни са свързани по начин, наподобяващ нещо като мрежа или паяжина. Вярвахме, че можем да използваме тази взаимосвързаност, за да проследим местонахождението на другите вещерски камъни, след което да се захванем и с тяхното разрушаване. Вместо една победа щяхме да получим няколко наведнъж.
Присъстващите не издадоха и звук; единствено шепотът на нощния бриз нарушаваше неестествената тишина. Температурите бяха паднали и беше станало хладно, но не дотам, че да бъде неприятно.
— Изобщо не получихме тази възможност. Преди да успеем да проникнем в камерата, където се намираше вещерският камък, той бе унищожен. Предполагаме, че Чаросплетниците са използвали експлозиви. Никога не сме очаквали, че ще направят подобно нещо; те винаги са ценели вещерските камъни повече от всичко друго — дори повече и от собствения си живот. Явно бяха сметнали, че е по-важно да защитят безопасността на другите вещерски камъни, ето защо са предпочели да унищожат едно от находищата си, вместо да ни дадат шанса да узнаем повече за мрежата. — Високата жена изгледа присъстващите и тонът й стана по-твърд. — Според мен това не беше провал. Все пак успяхме да се доберем достатъчно близо до вещерския камък, за да го зърнем, преди да бъде взривен. Оттогава минаха две години, но ние не пропиляхме напразно това време. Подложихме на прецизен анализ това, което научихме в Утракса, и сме твърдо решени да предприемем нови действия, за да се сдобием с вещерски камък. И този път ще ги унищожим всичките.
Кайку потръпна при непоколебимостта, която струеше от гласа й. Богове, обещанието за действия след толкова дълъг период на спотайване, отстъпления и празни приказки я изпълваше с вътрешен подем.
— И как смяташ да се подсигурите, така че да не ви… попречат както преди? — попита Мишани.
Кайлин й отвърна със съвсем спокоен тон:
— Аленият орден успя да реконструира мрежата, която открихме между вещерските камъни, и направихме някои важни заключения. Няма камък, който да не може да бъде пожертван, ала има един, чието разрушаване би причинило сериозни щети на цялата система — да го наречем ядрото на мрежата. Както Възлите са като своеобразни котви за зверовете, които контролират, така и този камък е като котва за всички останали. Вещерите разполагаха с предостатъчно време покрай проточилата се битка за Утракса, за да подготвят експлозивите си. Според мен обаче едва ли биха посмели да унищожат ядрото на мрежата си — най-голямото средоточие на сила в системата им. Успеем ли да ги изненадаме, те може и да нямат време да го унищожат. А доберем ли се веднъж до него, той ще ни послужи като карта за местонахождението на останалите вещерски камъни и така ще можем да ги заличим всичките наведнъж.
Кожата на Кайку настръхна при тази мисъл. Имаше ли някаква възможност, дори съвсем миниатюрна, да сложат край на това? Тя не бе присъствала на битката за Утракса — Кайлин я беше възпряла да вземе участие, — но бе чула за ужасите, с които посестримите й се бяха сблъскали. Можеше ли това, за което говореше Кайлин, да бъде сторено? Да се плъзнат по вените на кръвоносната система на вещерите, разпространявайки се като вирус?
— Знаете ли със сигурност това, или просто предполагате? — попита Хикен. Той беше докачлив мъж на средна възраст с прорязано от дълбоки бръчки лице и преждевременно посивяла коса, а агресивният му маниер на говорене създаваше впечатлението, че непрекъснато търси конфликти.
— Предполагаме — призна Кайлин, разпервайки безпомощно ръце. — Но предположенията ни се основават на прецизни проучвания. Виждали сме как функционират тези камъни. Това не е някаква налудничава теория, нито пък смятаме да се хвърлим сляпо и безразсъдно в осъществяването й. Когато настане времето да действаме, това ще бъде вторият ни опит и няма да повторим грешките си от първия.