— Къде се намира този… камък-ядро? — попита Тсата.
— Това е първият вещерски камък, който са пробудили — отвърна му Кайлин. — Този, от който е започнало всичко. Той лежи под планинския манастир Адерач.
Хикен се изсмя подигравателно.
— И как предлагате да стигнем до Адерач? Дори и да не е разположен прекалено навътре в планините, това със сигурност е най-охраняваният бастион на Чаросплетниците.
— Това също е предположение — отбеляза Фаека. — Нямаме никаква представа какво ни очаква в Адерач. Никой никога не е стъпвал там. Трябва да напомня на съвета, че на няколко пъти сме откривали, че вещерите разчитат повече на щитовете си за заблуда на сетивата, а не на стражи от плът и кръв.
— Но това е било в дните преди да узнаят за Аления орден — рече Мишани.
— Може да си мислят, че са достатъчно защитени от планините — възрази Фаека. — Възможно е да не са в състояние да транспортират дотам достатъчно провизии, за да изхранват армия. Кой би могъл да каже как разсъждават вещерите?
— Има много пътища към Адерач — рече Кайлин, — но нито един от тях не е лесен.
— И ти си мислиш, че Чаросплетниците няма да забележат една армия, която настъпва към най-важния им манастир? — извика Хикен. — Как точно смяташ да го направиш?
— Ще бъдем извънредно тихи и предпазливи — отвърна Кайлин. — И ще…
— Това е безсмислено! — обади се внезапно Лусия. До този момент на лицето й бе изписано характерното за нея отнесено изражение, ала сега от него не бе останала и следа. Щом чуха гласа й, всички мигом замлъкнаха и насочиха взор към мястото, където беше коленичила Престолонаследничката.
— Безсмислено е — повтори тя, този път по-меко. Когато продължи, думите й излъчваха някакво мъдро спокойствие и увереност, които напомняха за майка й — Кръвната императрица Анаис ту Еринима. — Дори и да нападнем Адерач, дори и да успеем, по време на отсъствието ни Чаросплетниците ще опустошат Префектурите и ще избият толкова много хора, че всяка победа ще ни излезе прекалено скъпа. А ако вещерите узнаят за нашия план, трябва само да изпратят някой от демоните си да охранява Адерач и всичко ще бъде изгубено. Каквото и да смятаме да правим, най-важното е да спрем фейа-корите. А единственият начин да се преборим със създания като тях е да им противопоставим друго подобно същество.
Лусия се изправи и гласът й зазвуча с такава сила, че Кайку никога не би повярвала, че извира от дробовете на тази крехка девойка.
— Изминаха десет години, откакто бях отвлечена от Императорската цитадела в Аксками — заяви тя. — Десет дълги години, по време на които заради мен се проля толкова много кръв, че не смея да мисля за това. Всички вие ми поверихте надеждите си, а аз не ви дадох нищо друго, освен смърт. Отплатих се на вярата на хората с кръв и гибел. Ала ето че най-сетне удари часът да оправдая очакванията им.
Тя замлъкна за миг и Кайку забеляза, че дори духовете бяха утихнали, а каменните идоли сякаш бяха съсредоточили древния си взор върху Престолонаследничката. „Не го изричай, Лусия!“, помисли си Сестрата. „Не го изричай!“
— Навремето един приятел ми каза, че съм изпратена тук от боговете, за да изпълня тяхната воля — продължи тя. — Не зная дали е така, но съм сигурна в едно — можем да се изправим срещу тези демони и да ги победим, ала това няма как да се случи без подкрепата на духовете. На съществата, които са обитавали тази земя дълго преди да се заселим тук. Щом Чаросплетниците могат да си създадат армия от подобни създания, значи и аз мога да направя това. — Тя си пое дълбоко въздух, при което потрепна едва забележимо — единственият признак на несигурност, който показа.
— Ще отида при най-древния и най-могъщ дух, за когото разказват преданията ни — дълбоко в гората Ксу. Ще говоря с този дух и ще го накарам да се присъедини към каузата ни. Душата на земята ще се възправи на наша страна. — Гласът й се бе извисил до кресчендо. — Ще поведем такава война, че ще разтърсим самите богове!
Множеството буквално изригна в експлозия от викове. Нощта бе процепена от радостни възгласи и ликувания. Това беше моментът, който всички бяха очаквали — бойният призив, моментът, в който спасителката им ще вземе участие в конфликта и ще наклони везните в тяхна полза. Изобщо не се питаха дали подобен план е осъществим; единственото, което ги интересуваше, бе, че Лусия е решила да се намеси и по този начин се е превърнала във водача, от когото тъй отчаяно се нуждаеха.