— Ти не заслужаваш помощта ми — каза тя.
Асара й хвърли изпепеляващ поглед.
— Напротив, Кайку — заяви съпругата на Реки. — Законите на честта изискват човек да изплаща дълговете си, а ти ми дължиш живота си. Аз не само те спасих от смъртта, Кайку — аз те съживих. Нищо, което си сторила досега за мен, не може да се доближи до това. — Гласът й бе равен, но пропит с жлъч. — Почти не ме уби, ала потърсих ли ти отговорност за това? Наблюдавах те в продължение на години, преди твоята кана да се прояви, и те спасих от шин-шините, които със сигурност щяха да отнемат живота ти. Мислиш ме за жестока измамница, но според мен съм ти била по-добра приятелка, отколкото смяташ. Простила съм ти всичко, без да поискам почти нищо в замяна.
Кайку я гледаше равнодушно. Асара изсумтя отвратено и добави:
— Помисли върху това, което ти казах. Смяташ се за честна и благородна — е, честта и благородството не се простират само до приятелите и близките ти. Настана време да ми върнеш онова, което ми дължиш. Тогава ще станем квит и аз ще напусна живота ти… завинаги.
Щом изрече тези думи, Асара се приближи до вратата и я отвори. Преди да прекрачи прага обаче, се обърна и погледна отново към Кайку.
— Идвам заедно с вас в гората. А с това ще се оправим впоследствие — заяви красавицата, след което излезе навън и остави Кайку сама.
Понякога, когато димът от амаксовия корен го приласкаваше в кадифените си обятия, Юги си мислеше, че може да съзре духа, който обитаваше стаята му. Той се криеше в ъгъла, където се съединяваха таванът и две от стените — източено черно създание с извит клюн, цялото в кости, стърчащи под най-различни ъгли. Духът никога не стоеше на едно място — непрекъснато се стрелкаше насам-натам с такава бързина, че бе почти невидим за окото, а в редките моменти, когато биваше забелязан, силуетът му изглеждаше размазан и неясен. Юги често го наблюдаваше, докато си лежеше на рогозката си и поемаше блажено дима от наргилето си. Водачът на Либера Драмач възприемаше духа като част от нощта, а нощта беше времето, когато намираше спокойствие, когато най-сетне го оставяха на мира и когато назъбените скали на паметта му биваха покрити от стелещата се мъгла на опиума.
Тъкмо наблюдаваше духа, потънал в димното опиянение, когато забеляза някакво движение покрай входа. Трябваше му само секунда, за да разбере кой беше посетителят му. Тя се приближи и коленичи до него, оставяйки пушката си настрана.
— Лош навик — измърмори новодошлата.
— Зная — отвърна й Юги. Гърлото му бе пресъхнало и му се струваше, че думите едва излизаха от там. Той почувства как ръката й го хваща нежно за брадичката и завърта главата му наляво и надясно, докато оглежда кръвясалите му очи.
— Добре си се подредил — рече жената. — Мислех си, че ще можеш да се пребориш с това.
— Искаш ли да си дръпнеш?
— Не,
Тя изтръгна цигарето от ръката му и го върна на поставката му на наргилето, откъдето се изви тъничка струйка дим към белия таван. Юги се опита да съсредоточи погледа си върху посетителката си.
— Съжалявам за лицето ти — измърмори той.
Номору вдигна тесните си рамене.
— И бездруго никога не съм била кой знае каква красавица. Да знаеш само как се стресна Кайку, като ме видя! Май си мисли, че искам да я убия. Голям майтап, нали?
Юги се ухили широко, ала в следващия миг потисна усмивката си, защото не беше сигурен дали бе уместна. Ръката му се издигна бавно, сякаш принадлежеше на някой друг, и докосна осеяната с пресичащи се белези буза. В момента, в който нервните окончания на пръстите му предадоха информацията на отнесения му мозък, чертите на лицето му се изкривиха от детинско изумление, придавайки му изключително комичен вид.
— Красив десен — промълви Юги.
Разузнавачката се изсмя.
— Напушен си — рече тя. — Сигурно и някоя буца кал ще ти се стори красива.
Ала мъжът не я слушаше. Той отдръпна ръката си и се опита да се надигне, сякаш вече не му беше удобно да лежи. Най-накрая успя да седне с кръстосани крака, само за да установи, че е преместил болката от горната част на гърба си върху опашната си кост. Юги се пресегна за наргилето, ала Номору го сграбчи за ръката и я насочи към скута му.