— Лорд Протекторе — рече вещерът. Маската придаваше някакъв неприятен металически оттенък на гласа му.
— Фарек — поздрави го Авун.
— Предполагам, сте чули за безразсъдния избор, който направи Какре при последната си жертва?
Лорд Протекторът кимна равнодушно.
— Това беше един от най-добрите ми генерали.
— Навярно все още е жив — рече Фарек. — Макар че се съмнявам да ви е от голяма полза след случилото се днес.
— За съжаление научих прекалено късно — въздъхна Авун. — Вече няма смисъл да се опълчваме срещу Върховния Чаросплетник. Генралът ми едва ли ще може да ръководи Черната стража без половината си кожа.
— И без половината си разсъдък, предполагам.
Лорд Протекторът не искаше да мисли за това.
— Това премина всякакви граници — измърмори той.
— Именно.
Мъжете замълчаха за момент. Всеки очакваше другият пръв да изрече онова, което и двамата си мислеха. Накрая Фарек беше този, който наруши мълчанието.
— Трябва да се направи нещо.
— И какво предлагате? — попита предпазливо Авун, въпреки че прекрасно знаеше за какво става дума. Бяха се сблъсквали с този въпрос и преди. Лорд Протекторът нямаше никаква представа за чувствата на Фарек, но да бъде проклет от боговете, ако се натопи сам. За нищо на света нямаше да изрече това на глас.
— Ще го убием, естествено — заяви Фарек.
Авун го изгледа подозрително изпод присвитите си клепачи. Можеше ли да се довери на този вещер? Мисълта, че Фарек само се преструва, продължаваше да го гложди — ами ако всичко това беше само изпитание на предаността му към Чаросплетниците? Ако направеше следващата крачка, щяха ли да го сметнат за предател?
— Възнамерявате да убиете един от вас? — попита той.
— Нямаме друг избор — отвърна вещерът. — Трябва да отрежем загноялата длан, за да спасим ръката. — Фарек говореше с равен и безизразен глас. — Какре е пречка. Налага се да бъде отстранен заради благото на Чаросплетниците.
— Не може ли просто да се оттегли?
Фарек се изсмя.
— Досега нито един Върховен Чаросплетник не се е оттеглял. Освен това Какре вече е прекалено безразсъден. Няма да види нещата като нас. Чаросплетниците се нуждаят от силен и далновиден водач, който е способен да осъществи амбициите ни.
Авун се замисли над това. Откакто беше Лорд Протектор, бе научил доста за вещерите — било чрез разговори с Какре, било чрез собствените си наблюдения. Да открие структурата на властта на съюзниците си беше от първостепенна важност за него — тяхната сила се криеше в потайния характер на организацията им, ала Авун бе твърдо решен да разбули секретите им.
Как така Чаросплетниците бяха толкова единни по отношение на стремежа си? И как това се съотнасяше с начина, по който навремето се избиваха един друг, изпълнявайки повелята на някогашните си господари? В началото Лорд Протекторът мислеше, че в Адерач има някакво ръководно ядро, което контролира цялата каста, ала постепенно това негово убеждение се разклати. За двеста и петдесет години трябваше да има поне няколко опита за преврат, сблъсъци за преразпределение на властта, нещо от този сорт… Обаче нямаше никакви факти в подкрепа на тази хипотеза. От време на време между Чаросплетниците избухваха разногласия, ала те винаги бяха насочени към средствата, водещи към целта им, и никога по отношение на тази цел.
Авун не можеше да проумее цялостната картина, но бе направил някои важни открития. По всичко изглеждаше, че самите Чаросплетници не знаеха откъде идват заповедите им — Лорд Протекторът имаше чувството, че във всички вещери е заложен някакъв инстинктивен импулс, който ги води към заветната цел. Какво точно представляваше той, засега можеше само да гадае, ала бе повече от сигурен, че не става дума за някакъв абсолютен диктатор или същество, което контролира цялата им секта. Просто всички вещери приемаха този… инстинкт и му се подчиняваха безпрекословно, без да го подлагат на съмнение.
Сред редиците на Чаросплетниците никога не бе имало узурпатор; ала навярно всичко се свеждаше до това, че преди не са имали нужда от такава фигура. Авун знаеше, че в миналото бе имало случаи, когато Върховните Чаросплетници са създавали затруднения за господарите си, но никога не бяха заставали на пътя им. Какре беше първият Върховен Чаросплетник, който имаше реална власт; власт над Различните армии, над фейа-корите и над Черната стража. А един предводител, който бе изгубил разсъдъка си, всъщност работеше срещу интересите на вещерите.