— Постъпила си глупаво — каза Тсата. От устата на всеки друг тези думи биха прозвучали грубо, но Кайку познаваше добре събеседника си. — Сигурно щяхме да бъдем доста по-предпазливи, ако знаехме това.
— По-предпазливи? Съмнявам се — възрази Сестрата, която не искаше да поема отговорността за гибелта им. — Последната нощ всички бяха изплашени и си отваряха очите на четири, въпреки това, което им каза Лусия.
— Сега са още по-изплашени — изтъкна татуираният мъж.
Двамата замълчаха.
— Извиваше се доста сладострастно насън — внезапно рече Тсата. — Кого сънуваше?
Младата жена се изчерви.
— За боговете, Тсата! — възкликна тя. — Не е зле да се научиш на малко учтивост от сарамирските ни обичаи!
Той обаче не изглеждаше ни най-малко засрамен.
— Извинявай — каза. — Нямах представа, че ще се смутиш.
Кайку прибра един непослушен кичур зад ухото си и поклати глава.
— Не бива да питаш една дама за подобни неща — рече тя и погледите им се срещнаха. Бледозелените му очи излъчваха някаква детска чистота и невинност.
— Тейн — въздъхна Сестрата накрая, сякаш бе принудена да го каже. — Сънувах Тейн.
Ткиуратецът вирна нагоре брадичката си в типичния окхамбски жест, изразяващ разбиране.
— Оценявам искреността ти. Тя е изключително важна за мен.
— Зная — измърмори Кайку, след което, усещайки нужда да се извини, улови дланта му в двете си ръце. — Това беше само сън — добави тя.
Татуираният мъж изглеждаше изненадан от докосването. Той стисна нежно ръката й и я пусна.
— Всички сънувахме тази нощ — отбеляза ткиуратецът. — Но явно ти си единствената, която е сънувала нещо приятно.
— Не съм много сигурна дали беше приятно — рече Сестрата. Въпреки че не можеше да си спомни нищо, освен Тейн, тя не бе сигурна дали сексуалният акт е бил по взаимно съгласие. Дори имаше смътното усещане, че е била изнасилена. — Ти какво сънува?
Тсата изглеждаше смутен и не й отговори.
— Трябва да тръгваме; другите ще ни чакат.
— О, няма да се измъкнеш толкова лесно! — засмя се Кайку и го сграбчи за китката. — Къде отиде откровеността ти?
— Сънувах теб — изрече ткиуратецът с равен глас.
— Мен?
— Сънувах, че те изкормвам с нож.
Младата жена го изгледа втренчено за момент, след което примигна.
— Виждам, че сарамирското ти обучение още не е обхванало изкуството да казваш на жената това, което иска да чуе — каза тя и се засмя на изражението му. — Хайде! Да вървим. — Събеседникът й обаче продължаваше да изглежда напрегнат, ето защо тя побърза да добави: — Това е било само сън, Тсата. Също както и при мен.
Двамата излязоха навън и утринният хлад ги обгърна. Вече се беше зазорило, но подпухналите лица на хората свидетелстваха, че изобщо не бяха спали добре. Те се суетяха около палатките, прибирайки нещата си, или се подкрепяха със студени закуски — Лусия ги бе посъветвала да не палят огън в гората. Тишината, която ги обграждаше, беше също тъй потискаща, както и предния ден, и създаваше тягостното усещане, че цялата гора е мъртва. Асара бе сгънала палатката си и седеше на тревата, наблюдавайки лениво Кайку. Тъмнокосата Сестра й хвърли пренебрежителен поглед — в момента изобщо не й беше до нея.
Някакво внезапно раздвижване сред дърветата привлече вниманието й. Хората се изправиха на краката си и се завтекоха към двамата мъже, които мъкнеха отпуснатото тяло на един от войниците.
— Духове, какво става пък сега? — измърмори Кайку и се втурна натам, последвана от Тсата.
Когато се приближиха, мъжете вече бяха хвърлили мъртвеца по корем на тревата и обсъждаха нещо.
— Кой е този? — попита тъмнокосата Сестра с авторитетен тон. — Какво му се е случило?
— Това е единият от тези, които изчезнаха снощи — гласеше отговорът. — Отидохме да ги търсим, но не можахме да намерим другия. — Двамата войници се спогледаха. — Що се отнася до това какво му се е случило, знаем не повече от вас.
След тези думи мъжът преобърна трупа с крак и мъртвецът се завъртя по гръб. Едната му ръка остана да лежи извита под неестествен ъгъл под него, ала не това накара бойците да изругаят.
Въпреки че изглеждаше недокоснат, очите на мъртвия мъж бяха млечнобели и в тях не се виждаше нито ирис, нито зеница. Кожата около тях бе осеяна със спукани кръвоносни съдове, а сините вени, които започваха от очните кухини, бяха зловещо изпъкнали. Лицето му бе отпуснато, а зейналата му челюст му придаваше вид на слабоумен.