Каквото и да се бе случило с Лусия, тя, както винаги, се бе затворила в себе си и се изправяше срещу него сама. Кайку бе оставена отвъд стените, с които престолонаследничката се бе обградила, и не й оставаше нищо друго, освен да се тревожи.
Изгубиха още един човек в ранния следобед.
Предупредителният вик на Тсата към сънародника му се възприе като сигнал за тревога от цялата група. Хората не разбраха значението му, защото беше на окхамбски, но интонацията бе достатъчно крансоречива. Няколко души веднага се скупчиха около Лусия, а другите се втурнаха към дърветата, откъдето бе проехтял звукът. Кайку даде знак на Фаека да остане на мястото си — напрегнатите моменти пробуждаха властната й натура — и тя последва бойците. Тя се изкатери по един стръмен участък, използвайки корените за ръкохватки, а странните, осеяни със златисти нишки скали — за стъпала, и след като премина през една малка горичка, видя мъжете. Те бяха застанали в кръг, но щом я зърнаха, веднага се отместиха, за да й направят път.
Ткиуратката — Пейтре — лежеше в обятията на Тсата. Дишането й бе повърхностно и хриптящо, а кожата й беше пребледняла. Миг по-късно се появи и Хет — другият ткиуратец. Той попита нещо Тсата на родния им език, ала отговорът не се нуждаеше от превод — мъжът с бледозелените очи не знаеше какво се е случило със сънародничката им.
— Дайте на мен — каза Кайку. Тя приклекна пред Пейтре. Очите на пострадалата жена се вторачиха в нея — бяха изпълнени с отчаяние и молба. Тсата се огледа наоколо, търсейки евентуалната причина за случилото се, ала не забеляза нищо.
— Тсата, кажи й да се успокои. Ще й помогна — рече тя, без да откъсва поглед от Пейтре. Щом татуираният мъж изпълни заръката й, Кайку сложи ръка на голото й рамо и войниците видяха как ирисите й станаха от кафяви аленочервени.
— Отровена е — заяви тъмнокосата Сестра. Тя повдигна брадичката на жената и от кожата, покриваща челюстите и гърлото й, се отрониха десетина малки люспици. Щом паднаха на дланта й, те мигом се възпламениха.
— Това растение — посочи тя зад себе си, където ромолеше малко поточе. Покрай него растяха извити, тънки тръстики с подути, подобни на луковици върхове.
Един от войниците извади меча си и пристъпи към тях.
— Не ги докосвайте! — извика Кайку. — Ще убиете всички ни. Не бива да нараняваме гората, дори и тя да ни наранява.
— Ще можеш ли да я спасиш? — попита угрижено Тсата.
— Ще се опитам — отвърна тя и за миг сякаш се пренесе в обвитите от мъгли блата на разлома Ксарана, само че този път не Юги, а Пейтре беше тази, която умираше. Тогава обаче беше просто несръчен чирак, докато сега бе истински майстор-тъкач в Чаросплетието. Тя затвори очи и се гмурна в света на златистите нишки, а двамата ткиуратци и войниците нямаха друг избор, освен да стоят и да чакат. Хет измърмори нещо на окхамбски на Тсата; те наблюдаваха внимателно сънародничката си, въпреки че не разбираха естеството на процеса, протичащ в тялото й. Пейтре започна да се поти и от тялото й започна да се излъчва остра миризма — тъмнокосата Сестра прогонваше отровата от тялото й. Постепенно дишането на ткиуратката й се успокои и очите й се затвориха. Хет започна да надава възторжени гърлени звуци, ала Тсата му даде знак да мълчи. Ако Пейтре бе спасена от смъртта, сега повече от всичко се нуждаеше от сън.
Минаха минути, преди очите на Кайку да се отворят отново. Войниците си мърмореха един на друг.
— Ще оживее — рече тъмнокосата Сестра, — но организмът й е много изтощен. Отровата се е разпространила твърде дълбоко из тялото й, за да успея да я премахна напълно.
— Аз ще я пренеса — каза Хет на сарамирски.
— Не е толкова просто. Трябва й почивка, защото иначе може и да не оцелее. Тялото й е на ръба на възможностите си. — Тя погледна към Тсата. — Отровата е много силна. Цяло чудо е, че е успяла да оживее, докато стигнем до нея.
Тя вдигна очи и изведнъж видя Асара, която стоеше сред дърветата и я наблюдаваше с особен интерес. Погледите им се срещнаха и в следващия миг някогашната й прислужница се обърна и си тръгна, оставяйки у Сестрата усещането за някаква смътна тревога.
— Погрижете се за Пейтре — заръча Кайку на двамината ткиуратци. — Аз ще отида да поговоря с Доджа — добави тя и се изправи.