— Имаш моята благодарност — рече Хет, търсейки с поглед одобрението на Тсата. Сарамирските обичаи му се струваха много странни и не знаеше дали някога изобщо ще свикне с тях.
— Както и моята — кимна Тсата.
— Ние сме паш, идиоти такива! — усмихна се Кайку. — Няма нужда от никакви благодарности.
— Да не искаш да кажеш, че ние трябва да останем тук? — попита невярващо един от бойците. Всички погледи мигом се обърнаха към него. Беше чернокос мъж на около тридесет и пет жътви. Сестрата го познаваше — наричаше се Куго.
Жената го изгледа строго; алените й ириси засилваха неумолимото й изражение. Тя почувства как топлото другарско отношение моментално я напуска.
— Точно за това смятам да поговоря с вашия водач.
— Не можем да останем тук! — възрази Куго. — Всемогъщи богове, четирима от нас вече са мъртви; ти замалко да си петата жертва, а тази жена бе на косъм от това да се превърне в номер шест! А още не е минал вторият ден, откакто сме тук! Колко дълго според теб ще оцелеем, ако висим разпръснати из това проклето място?
Кайку усети как се напряга, готова да избухне. Можеше да остави тези думи да минат необезпокоявано покрай ушите й, да ги подмине с ледено безразличие и да продължи нататък, ала нещо вътре в нея не й позволи да постъпи така, защото знаеше откъде идва всичко това и искаше да го чуе от самия него.
— А ти какво предлагаш, Куго? Да я изоставим? Ами ако ти беше на нейното място?
— Но не съм. Ако беше ти или който и да е от тези мъже, щях да остана, без да ме е грижа за последствията. За нищо на света няма да изоставя някой от нашите. — Другите войници замърмориха одобрително. — Но нямам никакво намерение да рискувам живота си за някой от тези. Нямам намерение да умирам заради някакви си чужденци!
Тсата и Хет не реагираха по никакъв начин на думите му, ала Кайку не можа да се въздържи.
— Нищо ли не си научил? — извика тя, пристъпвайки към Куго. — Защо според теб водим тази война, глупако? Защото позволявахме на Чаросплетниците да правят каквото си искат с Различните, без изобщо да се заинтересуваме от причините, поради които правят това! В продължение на два века ги оставихме да избиват деца, само защото се придържахме сляпо към предразсъдъците, които те ни бяха насадили! Хора като теб се присъединиха към Либера Драмач, за да променят това. И ето че сега — след като Различните като мен опазиха вашата империя, след като следвате Различна в сърцето на най-опасното място на континента — сега ти ми казваш, че тези хора, които са дошли да умрат заради нашата кауза, не са от нашите?
Тя беше толкова бясна, че въздухът около нея сякаш се обтегна, а връхчетата на косите й настръхнаха от почти осезаемата аура на яростта й. Лицето на Куго бе изкривено от потрес.
— Това деление ни убива! Не виждаш ли? Не можеш да захвърлиш ужасните си предразсъдъци и да продължиш да имаш други! Не можеш да решиш, че приемаш една Различна като мен, и същевременно да се отнасяш към чужднеците като към по-нисши от теб! Подобно невежeство ни обрича да повторим същия омагьосан кръг — война след война след война, докато накрая не остане нищо! Всемогъщи богове, ако хората като теб останат без врагове, сигурно ще започнете да избивате приятелите си! Тези хора — тя посочи към Тсата и Хет — могат да те научат на доста неща за толерантността.
Тя го сграбчи за дрехата с едната си ръка; мъжът вече бе парализиран от страх. Гласът й се снижи:
— Ще се отнасяш към ткиуратците със същото уважение, с което се отнасяш към тези мъже, или ще си имаш работа с мен.
След тези думи Кайку го блъсна грубо настрани и закрачи между дърветата. Възцари се тишина. Тсата я гледаше как се отдалечава; изражението на татуираното му лице беше непроницаемо, ала взорът му остана вперен в горичката дълго след като Сестрата се изгуби от поглед.
Когато се успокои, Кайку отиде да види Доджа и той се съгласи, че трябва да спрат и отново да преценят какво е състоянието на Пейтре на следващата сутрин.
— Но ако още някой от хората ми изчезне, тръгваме — предупреди я водачът.
— Прави каквото искаш — отвърна му Сестрата, — ала аз оставам. Освен това не забравяй, че Лусия ще каже дали да тръгваме, или не, защото нямаше да издържиш и един час на това място без нея.
Доджа беше ядосан — Кайку добре усещаше това, — ала направи всичко възможно, за да потисне гнева си. Той бе едър мъж с остър нос, малки очички, ъгловата челюст и сцепена брадичка, обрасла с гъста черна четина. Тъмнокосата Сестра го уважаваше неимоверно като водач, ала беше подронила авторитета му и това сериозно го бе засегнало. Заплахите към един от войниците му също не я правеха особено симпатична в неговите очи, а безкомпромисното й отношение отправяше директно предизвикателство към авторитета му. Отношенията между Либера Драмач и Аления орден ставаха все по-обтегнати напоследък. Докато преди организацията на Сестрите беше изключително ефикасно тайно оръжие срещу врага, откакто бе излязла на показ, тя бе станала прекалено могъща, за да може да й се има доверие и повечето хора подозираха, че се сражава на страната на Империята само защото в момента това съвпадаше с целите на Ордена.