Абра не искаше да бъде интелектуална. Не искаше да бъде умна. Трябваше да чуе прагматичното му изреждане на фактите, за да осъзнае, че иска просто да разтвори ръцете и сърцето си и да го приеме. По дяволите фактите и плановете и простите отговори.
Това бяха приказки в стил Джеси, напомни си тя и разхлади пресъхналото си гърло с виното. Това, което се получаваше при Джеси, никога нямаше да се получи при нея.
Погледна към Коуди над ръба на чашата си. Изглеждаше толкова спокоен, толкова непринуден. Не можеше да види напрежението, от което мускулите му се бяха напрегнали и трептяха като струна. Виждаше само веселото пламъче в очите му и начина, по който се бе разположил удобно във фотьойла.
— Да ти го разкажа ли пак, Червенокоске?
— Не. — Абра остави чашата си и скръсти ръце. — Прост отговор. Ние имаме връзка.
Не му хареса студения начин, по който го каза, сякаш за нея не означаваше нищо повече от буквите, които образуваха думата. Но пък ако стигнеше до същността, не бе ли искал точно това? Да бъде с нея. И все пак го болеше, и това го изненадваше.
— Кога искаш да започнем?
Лаконичният му отговор я накара да забие пръсти в дланите си. Тя сама бе отворила вратата, напомни си Абра. Сега трябваше да приеме последствията.
— Мисля, че е най-добре първо да се разберем. Няма да разрешаваме на личния ни живот да се намесва в работата.
— Боже опази.
Тя пое дълбоко въздух и продължи:
— Важно е, когато започваме, да знаем, че няма никакво обвързване, никакви съжаления, никакви дългосрочни изисквания. След няколко седмици ти ще се върнеш във Флорида, а аз ще остана тук. За никого от нас няма да е добре да се преструваме, че няма да стане така, или да се държим, сякаш това, което започваме, няма да свърши.
— Това е съвсем ясно — отговори Коуди, представяйки си какво би било да я удуши, задето бе толкова студена, толкова сдържана, когато всичко, което искаше той, бе да прави любов с нея, докато и двамата спрат да дишат. — Очевидно ти се е случвало и преди.
Абра не отговори. Нямаше нужда. Преди да сведе очи, Коуди видя как те посърнаха.
— Какво е това? — Той стана, отиде до нея и приклекна. — Някой да не е разбил сърцето ти, Червенокоске?
— Радвам се, че се забавляваш — започна тя, ала Коуди я спря, като я докосна по бузата.
— Не се забавлявам. — Вплете пръсти в нейните и поднесе ръката й към устните си. — Не очаквам да съм първият мъж в живота ти, но съжалявам, че някой те е наранил. Много ли беше лошо?
Последното, което би очаквала от него, бе чувствителност. Това изтръгна от очите й сълзи, които имаха много по-малко общо с миналото, отколкото с настоящето.
— Не искам да говоря за това.
Някои рани зарастват, помисли Коуди, други загнояват. Смяташе да открие колко дълбока бе тази рана, ала можеше да почака.
— Добре. Да опитаме това. Вечеряй с мен.
Абра преглътна сълзите си и успя да се усмихне.
— Не съм облечена като за вечеря.
— Кой е казал нещо за излизане? — Той се наведе напред и леко докосна устни до нейните. — Не беше ли споменавала нещо, че обичаш хотелите, защото можеш да си поръчаш румсървис и да вечеряш в леглото?
— Да. — Тя сложи ръка на лицето му и се отдаде на целувката.
— Ще ти дам да ползваш душа ми и да хвърлиш кърпите на пода.
Устните й трепнаха срещу неговите. Всичко щеше да бъде наред. Почти можеше да го повярва.
— Звучи ми като доста добра сделка.
— По-добра няма да намериш. — Без да пуска ръката й, я вдигна на крака. — Ти в плановете си не спомена нищо за обещания.
— Сигурно съм пропуснала.
— Тогава аз ще ти дам едно обещание.
— Коуди…
Той докосна устни до нейните. Нежността му спря думите й. Нейната мекота го накара да говори.
— Само едно. Аз няма да те нараня, Абра.
Говореше сериозно. Тя ясно го видя, когато погледна в очите му. Прекалено късно, каза си и опря буза на неговата. Сърцето й, което толкова се бе опитвала да сдържа, беше безвъзвратно изгубено по него. Сега Коуди непременно щеше да я нарани, макар че щеше да се опитва да не го стори. Абра не можеше да му позволи да го разбере.
Когато телефонът иззвъня този път, и двамата го чуха. Той посегна към слушалката, като все още я държеше в прегръдките си.
— Джонсън. — За момент слуша, докоснал устни до челото й. — Лесковиц, някой да ти е казвал, че си противен? — Неохотно пусна Абра и насочи цялото си внимание към телефона. — Беше ти възложено да отговаряш за това, защото мислехме, че можеш да се справяш с такива усложнения. Имаш ли спецификациите? Ами прочети ги. — Изруга и премести слушалката в другата си ръка. — Чувам какво ми казваш. Дай ми номера и аз ще се оправя оттук. Само ако промениш тези планове, ще ти счупя пръстите. Ясно ли е? Добре. Ще взема първия самолет.