— Къде се намираш сега? — попита Кейс.
От другата страна на открития площад един чернокож с яке на „Далас Каубойс“ полека падаше в капан. Преследваха го банда долнопробни гангстерчета, които очевидно си търсеха сбиване с някой задник, готов да развява тексаското знаме. В очакване на нападението Анхела внимателно се вмъкна в уличката между скупчените постройки. Около фена на „Каубойс“ обаче се събраха хора — мъже и жени, които вдигаха блузите си да покажат пистолетите си на бандитчетата cholobis.
— Насред проклето стрелбище съм — промърмори Анхела, щом онези взеха също да си вдигат дрешките и да показват собствените си оръжия. Той отстъпи още по-назад в уличката.
— Какво?
— Няма значение — опита се да държи под око нагнетяващата се катастрофа и посвети вниманието си на Кейс. — Имаме си проблем.
— Защо не отговаряш на обажданията ми?
— Изхвърлих си телефона.
— Защо? Загубихме и колата ти. Мислех, че си загинал.
За изненада на Анхела cholobis отстъпваха от боя, правеха се на корави, но явно виждаха, че противникът има оръжейно превъзходство и бяха обградени от повече тексасци, отколкото очакваха. Той се зачуди дали фенът на „Каубойс“ не ги е подмамвал умишлено.
— Захвърлих и колата — обясни.
— Защо?
— Защото имах пълен с изненади ден и нямах желание да привличам още.
— Разкажи ми — нареди шефката му. Гласът ѝ изпука от лошата връзка. Анхела се зачуди дали не се намесват властите, но смущенията напълно развалиха линията. Той притисна телефона по-плътно до ухото си:
— Повтори, моля?
Сбиването се развали, но Анхела не смяташе, че споюгяз ще се откажат току-така. Измъкна се отново на открито и се заоглежда за още проблеми.
Гласът на Кейс се завърна с пукане.
— Защо се отърва от колата и телефона?
Прозвуча му изнервена. На Анхела му се стори, че чува музика на заден фон. Нещо като струнен квартет, който създаваше цивилизована музика в елегантния свят на Кейтрин Кейс вътре в „Сайпръс“, докато той чакаше да избухне престрелка.
— Слушай сега, не знам колко време…
— Само момент!
Той я чу да говори на някого встрани от телефона и едва потисна разочарованието си. Къде бяха изчезнали онези дребни гангстерски задници? Чу приглушени гласове по телефона, смях и после фоновите шумове изчезнаха и Кейс се върна, явно по-съсредоточена.
— Какво знаеш за стените?
— За стените ли? — опита се да проследи мисълта ѝ Анхела. — Имаш предвид онази в Колорадо?
— Вече са три — каза тя. — „Блу Меса“. Също и „Крайстъл“. И „Мороу Пойнт“. Паднаха и трите. А сега всичката тази вода се насочва към „Пауъл“ и „Глен Каньон“.
— „Пауъл“ е празен. Няма да има значение, нали?
— Така смятаме. Вълната ще удари утре. „Глен Каньон“ изпуска вода просто за всеки случай. Което е добре за нас в определен смисъл. „Мийд“ ще се напълни повече, отколкото от години… — на заден фон се разнесе нов шум. Кейс каза: — Дай ми минутка.
— Къде, по дяволите, си? — попита Анхела.
— Само момент… — още приглушени разговори. Водосрезът се пребори с желанието просто да затвори. Мразеше да се налага да стои на открито, но не искаше да загуби връзката. Типът с „Каубойс“ още се въртеше наоколо като матадор, развяващ червено наметало.
„Големите клечки избират страни — осъзна Анхела. — Всички си избират страни.“
Най-сетне Кейс се появи.
— На партито по случай откриването на „Сайпръс Пет“ съм. Пълно е до дупка, а ние дори не сме направили първата копка. Тук съм да развея флага на ВСЮН. Нека всички видят, че напълно подкрепяме проекта. Стогодишна гаранция срещу суша, такива работи.
— Звучи ми като готино купонче.
Тя изсъска строго:
— Щеше да е, само дето стоя тук и се усмихвам и разправям на инвеститорите, че сме знаели, че Калифорния ще направи този номер с „Блу Меса“, а си нямах представа.
— Смяташ ли, че ще посегнат и на нас? Ще ударят ли по „Мийд“?
— Анализаторите ми казват, че няма начин да стане. Ще е като домино — може да свали всички стени под него. Освен това не смятаме, че Северна Калифорния ще допусне щатът да бъде въвлечен в сериозна война заради водата на Лос Анджелис и Сан Диего. Смятаме, че все още сме в безопасност.
— И Бракстън ли е сред анализаторите ти?
— Стига вече, Ангелче, проверих го. Чист е.
— Или умен.
— Ти си онзи, който не отговаряше на обажданията ми. Бракстън мога да го наглеждам.
— Откога не ми вярваш?