— Откакто почнах да намирам змии под всеки камък, който обърна. Елис по идея трябваше да следи какви ги върши Калифорния и не ме предупреди въобще. Та ето ме, влизам си на сбирката, ще завързвам дружба с инвеститорите и знам точно колко на брой задници си купуват пентхаусите. Сега давай и ми кажи на кого да се доверя.
— Мамка му. Смяташ, че калитата са обърнали Елис?
— Като нищо си представям, че вече седи на плажа в Сан Диего и си пие пиня колада.
— Или е мъртъв.
— Защо мислиш така?
— Хулио се е извъртял.
Тишина.
— Сигурен ли си?
— Бая сигурен. Опита се да ме гръмне в главата.
— Защо?
— Защо ще стреля по мен?
— Защо ще предава фронта?
— За пари, както изглежда. Опитвал се е да си резне едни водни права от негов човек, който му е работил тук, долу. Искал е да удари джакпота, чини ми се… — Анхела се поколеба. — Мисля, че има голяма вероятност да е предавал хората ни на калитата. Започнах да подозирам, че за правилната цена е бил готов да сподели практически всичко.
— Христе. Знаех си, че трябваше да го махна от Финикс по-рано. Това място развращава.
— Аха. Можеше да му спаси живота.
— Чакай. Мъртъв ли е?
— Доста мъртъв.
— Стрелял си в отговор.
— Че и го улучих.
— Щеше да е по-хубаво да му зададем няколко въпроса. Ако сме разкрити заради нещо, което е направил…
Анхела почти можеше да чуе зъбчатките в действие в бързия ум на Кейс как поемат новите данни и градят нови планове. Как се адаптират. И се променят. Чакаше търпеливо, беше наясно, че ще последват инструкции.
Вместо да даде нареждания обаче, Кейс въздъхна, а когато заговори, гласът ѝ прозвуча кухо и изтощено:
— Всеки път, когато си мисля, че тръгваме напред, настъпваме такова гребло. Тъкмо включих ВСЮН в разширение на „Сайпръс“ с четири хиляди апартамента, а сега не знам дори дали ще имаме вода в реката, докато го завършим.
— Сериозно ли говориш?
Силно притеснително беше да чува съмнение в гласа на Кейс. Кралицата на Колорадо да звучи досущ като севернотексаски воден инженер, който се сърди за откраднатата Ред Ривър? Жената, която беше извадила за свои нужди гангстер от затвора, беше му дала оръжие и дори веднъж не показа унция съмнение, сега звучеше притеснена.
По-зле, звучеше слаба.
— Според мен калифорнийците са държали каишката на Хулио — каза Кейс.
— Не мисля така — Анхела си спомни мъртвеца от „Ибис“ в луксозния му апартамент плюс калифорнийските кашици, на които се беше натъкнал в моргата и после в „Тайян“. — Имам чувството, че и калитата ровят на тъмно. Хулио си водеше за черната работа един тип, някакъв зонърски cholobi. Не ми се струва да е разполагал със сериозна подкрепа.
— Смяташ, че е излязъл на свободна практика, така ли?
— Имам чувството, че всички излизат на свободна практика, щом подушат тези права.
— Какви права?
— Типът, който ги продавал, твърдял, че са старшите индиански права за водата, която Финикс притежава, но не контролира.
— Те нямат контрол върху собствените си водни права? — Кейс започна да се смее. — Как са успели да го постигнат?
— Никога не подценявай некомпетентността на държавна заплата — заяви Анхела. — Един от водните им адвокати, тип на име Джеймс Сандерсън, ги е надушил. Опитвал се е да пробута правата на калифорнийците, но станал алчен и взел да се закача и с нас, което въвлякло Хулио. И това го убило. Забавното е, че според мен типът от „Ибис“, който е купил правата от името на Калифорния, също се е пробвал да се измъкне от нашийника. Веднага щом докопат тия права, всички почват да виждат възможностите на свободния пазар.
— Колко старши са тези права?
— Ако слуховете излязат истина ли? Старши спрямо Господ. Като гледам, става дума за солиден залък от река Колорадо. Може да са старши дори спрямо Калифорния.
Кейс се изсмя.
— Не го вярваш наистина, нали?
— Не знам вече на какво да вярвам. Който ги докопа, започва да се държи, все едно е намерил Светия Граал. Точно преди да ги продадат на най-високото наддаване.
— Знаеш ли колко много съм направила за Хулио?
— Извадила си го от ада. Направила си го за всички ни.
— Всички поддават — съгласи се Кейс. — За това става въпрос. Плъховете търчат към спасителните си лодки.
— Сигурно е голяма съблазън. Тези права навярно струват милиони.
Кралицата на Колорадо се разсмя:
— Ако са толкова солидни, колкото казваш, като нищо струват милиарди.
Това накара Анхела да се замисли.
Колко струваше оцеляването на един град? Или на цял щат? Колко би могъл да ти плати някой, за да продължи водата му да тече? Колко би платил в момента Финикс само за да се изправи на крака? Колко би дал някой друг град, за да се увери, че няма да свърши изпразнен като Финикс?