— Делови тон ли? Това ли искаш? — Естебан се изсмя. — Добре. Ето ти малко дела.
Мария чу тупване и изсумтяване. Още едно тупване. Тя се промъкна да надникне през видеокамерата към външната страна на къщата.
— Последна възможност, момиче!
Естебан опря оръжие в коляното на жертвата си и дръпна спусъка. Тууми изпищя, когато кракът му експлодира.
— Дявол го взел! — изсмя се бандитът. — Туй сигурно е шибано болезнено!
Обърна се към камерата и се взря в нея, ухилен към Мария през екрана, а Тууми се въргаляше на бетона зад него.
— Каза, че искал да го раздава делово — обясни Естебан. — Ако не излезеш начаса, смятам да бъда делови и с другото му коляно. Да видим как това сакато копеле ще продава пупусите, ако си няма крака.
— Бягай, Мария! — извика Тууми. — Просто бягай. Махай се! Не се безпокой за мен!
Естебан го удари по темето и го усмири. Ухили се отново към монитора:
— Просто искам да ми се плати, маце. Или ми плащаш кеш, или ми плащаш с кръв и въпреки това ще се върна за тексаския ти задник!
Тууми плю кръв.
— Не го прави, Мария!
— Ако искаш приятелят ти да живее, излез веднага. Иначе ще го довърша и после ще вляза и все пак ще те докопам.
— Добре! — викна Мария през вратата. — Парите ти са в мен! Не го наранявай повече!
— Ето това исках да чуя!
— Не го прави! — извика Тууми, но тя вече се беше втурнала към мястото, където криеше малкото количество пари, взети от белязания. Не стигаха, но… тя бутна парите през отвора за пощата. Естебан приклекна и събра банкнотите, като ги броеше.
— Малко си олекнала, маце.
— Само това имам.
— Така ли? — той коленичи до Тууми и ръгна пистолета в устата му. — Много забавно, че го казваш, понеже някой обикаляше наоколо, разпитваше койотите ни как да си купи билет за навън, така че освен ако не планираш да ходиш на север с pupusas вместо пари, смятам, че си имаме проблем.
— Само това имам! — викна Мария през вратата. — Той си ползва собствените си пари. Не вашите!
— Нещата не стават точно така, маце, и ти го знаеш. Завъдила си дългове. Виж, ако си признаеш и платиш, обещавам да оставя мозъка на дружката ти в главата му.
— Недей! — извика Тууми. — Не го прави!
Но Мария беше способна да мисли само за Сара, мъртва на леглото, понеже тя беше избягала. Беше пуснала Сара и тя умря.
Със сълзи в очите се затутка с резетата. Естебан се ухили, когато вратата се отвори. Наслаждаваше се на спектакъла.
— Оставете го на мира — извика Мария. — Вината не е негова.
Лицето на Тууми беше покрито с кръв. Дишаше тежко, а докато си поемаше дъх, от носа му бълбукаха алени мехурчета.
„Не и него. Моля ви, не и него!“
— Нямам никакви пари. Но ще дойда с вас.
За секунда на Мария ѝ се стори, че Естебан все пак ще застреля Тууми, но после той се усмихна и извади пистолета си от устата на мъжа. Махна на Като да се качва в пикапа.
Мария приклекна до Тууми.
— Недей! — прошепна той. — Не тръгвай с тях!
— Не мога… — тя примигна, за да прогони сълзите. — Не мога да ги оставя да те убият заради мен.
— Съжалявам — каза Тууми. — Смятах, че познавам койот, който няма да ме продаде.
— Не е твоя вината — тя си избърса очите.
— Не го прави — повтори той. — Недей…
За ужас на Мария тя виждаше, че Тууми се стяга отново за бой. Щеше да се опита да се бори, въпреки че това ще го убие. Смяташе да пробва да сграбчи Естебан. Момичето се хвърли напред и го прегърна силно. Стискаше го толкова здраво, че той да не може да направи нищо глупаво.
— Не е по твоя вина — прошепна тя и после се изправи.
Навсякъде по блузата си имаше от кръвта на Тууми, но не ѝ пукаше.
— Не бива да го нараняваш — каза на Естебан. — Ще направя каквото искаш. Ще ти печеля както искаш, само не бива да го нараняваш.
— Устройва ме. Ветеринаря иска само теб. Не му пука за човека с pupusas.
На Тууми Мария каза:
— Не се безпокой. Ще се върна веднага щом се разплатя с Ветеринаря.
— Аха. Тя ще се върне — подсмихна се Естебан. — Само да си плати дълга.
Сграбчи тексаската за ръката и я помъкна към пикапа.
Мария погледна през рамо и видя, че Тууми е успял да се надигне до седнало положение, все още стиснал крака си.
— Не бива да го нараняваш! — повтори тя. — Трябва да ми обещаеш.
— Би трябвало да се притесняваш повече за собствените си наранявания, момиче. Ветеринаря ти даде специален пропуск, а ти го прееба. Закъсня с плащането и на всичкото отгоре искаше и да избягаш? — Естебан се разсмя, докато набутваше Мария в пикапа си. — Човекът с pupusas се измъкна относително лесно в сравнение с онова, което е планирал за теб Ветеринаря.
Седнала между двамата мъже на път за съдбата си, Мария си каза, че няма да покаже страх, но когато камионът зави на територията на Ветеринаря и започна да си проправя път през криволиците на предградието, тя усети страхът ѝ да набъбва.