Луси се втурна да търси прикритие. Из магазина затрещяха куршуми. Рикошетите свиреха като стършели. Тя се плъзна по плочките, влачейки се през боклуци и разпилени храни.
Другите посетители на „Локо Март“ вече изчезваха през вратата с табелка „само за персонала“. Луси стигна до нея, бутна я и се претърколи отвъд. Преследваше я силният трясък на изстрели.
Отпред в магазина някой пищеше. Тя се втурна отзад и побягна. Зад нея бензоколонките се взривиха.
Въздухът потръпна и над бензиностанцията блъвна черен гъбообразен облак, изпълнен с оранжеви пламъци. Още изстрели. Пукане и гърмежи. Трясъкът на автоматично оръжие.
Луси се спря задъхана с ръце на коленете и се втренчи в надигащия се облак. В далечината виеха сирени. Трябваше да се маха оттук. Да намери къде да се скрие.
Болеше я ръката. Когато сведе очи, откри, че през плътта ѝ минава нажежена следа от куршум. От лакътя ѝ се стичаше и капеше кръв. Втренчи се в раната с почуда. Бяха я улучили, а дори не го усети.
Сега обаче, като виждаше раната, я заболя дяволски силно.
Смъкна си тениската и остана по сутиен, а в нагорещения въздух отекваха още изстрели. Откъсна ивица плат и с гримаса я уви около раната. Не смяташе, че ръката е счупена.
„Просто наранена плът“ — каза си и си наложи да потисне истеричния смях, който последва.
Болеше.
— Нищо сериозно — каза на глас. — Нищо. Добре си. Просто се махай оттук!
Говореше си сама. Дърдореше в паниката си, докато навличаше обратно парцаливата си блуза.
— Просто се махни оттук. Добре си. Ще се оправиш. Направи каквото искаха. Сега просто се махай. Просто се махай. Вземи си Съни и изчезвай.
Черният облак дим над бензиностанцията видимо нарастваше. Луси засенчи очи, втренчена в кълбящата се гъба. Наистина растеше.
— Добре ли си, мис?
Луси се обърна и видя още хора, понесли оръжия.
„Още тексасци.
Мнозина.“
— Добре съм.
Тя стисна ръката си и закима, наясно, че трябва да се махне, но вместо това усети, че журналистическият ѝ мозък се задейства.
— Какво правите тук? — попита тя, докато тексасците я подминаваха.
— Време е за разплата — отвърна една жена, без да спира. — Те свалиха един от нашите.
Имат предвид Анхела.
Въпреки всичко Луси ги последва. Стигнаха до задния вход на магазина. Той гореше с ярки пламъци, но циментовите блокчета все пак осигуряваха прикритие. Над сградата бълваха горещи вълни и пепел.
Луси надникна зад ъгъла заедно с останалите. Един от пикалите беше целият в пламъци. Убийците бяха приклещени. От позицията си виждаше тексасци да говорят по мобилните си, звъняха си насам-натам.
— Какво става?
— „Първи тексаски патриотичен“ сме ние — отвърна жената. Няколко мъже повдигнаха шапките си. — Връщаме услугата на обществото.
Тексасците се разсмяха зловещо и след това до един се изнизаха от прикритията си, откриха огън и затвориха кръга около влезлите в боя несъстояли се убийци, връщайки си го за всичките унижения.
В далечината се чуха още сирени. Полицията и пожарната реагираха на черната колона виещ се дим. Вятърът се усилваше, с него и пожарът. Искри и боклуци валяха над квартала.
По улицата с рев се зададоха още чифт пикапи, натоварени с бандити. Откриха огън — сваляха пери-веселяците на преминаване край молитвената шатра. Бензиностанцията продължаваше да гори. Огнени отпадъци изпълваха синьото небе и валяха като дъжд. Запали се къща от другата страна на улицата и след това внезапно избухна в буйни пламъци. До нея пламна и друга къща.
Пепел и горящи листове се понесоха с горещия сух вятър. Луси се хвана, че ѝ се ще Тимо да снима целия този хаос. Щеше да знае как да улови момента. Малка искра, която се превръща в пожар, става на маелстрьом…
От скривалището си още виждаше надупченото с куршуми метрокарче с тексаските му номера. Искрата. За нейна изненада, изглежда, вратата на пътника беше отворена и вътре нямаше никого.
До колата лежеше труп, но не беше на Анхела.
Луси се хвана да мечтае, че той някак си се е измъкнал. Въпреки че оцеляването на Анна зависеше от смъртта му, не можеше да не му стиска палци. Той беше корав. Можеше да успее.
Ако се вдигне, ще дойде да ме търси.
Тази мисъл охлади Луси, въпреки че я заливаха вълни от изгаряща горещина. Стрелба трещеше и гърмеше около нея. Огнестрелната битка метастазираше. Запали се поредната къща. Бълваше нажежен въздух, димът се сгъстяваше. Пламъците се разгаряха с рев и пукане и се издигаха още по-високо.