Без дори да го осъзнава, Луси откри, че се приближава до малката, надупчена от куршуми кола, присвила очи срещу горещината и кълбящия се прахоляк. Ако беше жив, Анхела щеше да я преследва. Да я убие. Но въпреки това тя се приближи.
„Шибаната му мамица!“
От колата се отдалечаваше кървава следа. Луси тръгна по нея и откри втори мъртъв убиец в уличката. Изстина съвсем. Анхела беше оцелял. Усети гъделичкането на суеверието. Беше ли възможно изобщо да го убият? С невероятните си истории как е оцелявал, докато си е проправял път от Мексико и е спечелил доверието на Кейтрин Кейс, ѝ се беше сторил същински приказен герой. Може въобще да не беше човек. Ами ако беше неубиваем демон? Благословен от Ла Санта Муерте и заради това — неспособен да умре…
С нарастващо безпокойство Луси извървя кървавата следа надолу по уличката. Пистолетът на Анхела беше паднал в цепнатина на разбитата стена от циментови блокчета. Тя го вдигна. Беше хлъзгав от кръвта му. Тежеше в ръката ѝ. Луси се пъхна през отвора в стената.
Следата водеше до ръба на пресъхнал плувен басейн. На дъното му Анхела лежеше в разрастващо се езеро от собствената си кръв.
За миг Луси го помисли за мъртъв. Счупена марионетка с човешки вид като толкова много други плувци, които беше виждала през годините във Финикс. Но след това той мигна.
Вдигна ръка и сякаш насочи невидим пистолет към нея. Сякаш се целеше за момент, после китката му омекна и се отпусна. Луси претегли пистолета в ръката си.
„Довърши го. Просто го довърши и да се приключи.“
Вместо това слезе долу при умиращата жертва.
— Луси?
— Шшт. Не мърдай.
Внимателно прокара длани по тялото на Анхела. Балистичното яке беше понесло много щета, но нямаше как да е останал невредим след толкова много куршуми, с които го бяха обстрелвали от твърде много страни. Един от изстрелите си беше проправил пътечка по черепа му. Друг го бе ухапал по лицето. Луси дръпна назад якето. Всмука дъх през зъби. Тениската отдолу беше прогизнала от гъста и лепкава кръв. Журната прокара ръце под нея в търсене на входните рани.
Анхела простена.
— Мислех, че си ме убила.
— Аха — въздъхна Луси. — И аз така мислех.
— Пършива работа. Тези стрелци… — Прошепна той. — Евтинджос.
Луси запримигва, за да прогони сълзите. Пистолетът беше до нея. Един изстрел и щеше да се свърши.
Нямам никакъв избор. Ще направят същото с Анна.
Би било милост да му тегли куршума.
Анхела се изкашля.
— Хей, Луси?
— Аха?
— Ще спреш ли да ми димиш?
— Не съм запалила цигара, от пожара е.
Всъщност гореше яко. Върху тях валеше пепел. Засипваха ги черни късове изолация и хартия с размер колкото дланта на Луси и сега, когато вдигна очи, осъзна, че пламъците ближат небето от две страни и вятърът свисти над главите им, горещ и натежал от дима.
Луси прегърна главата на Анхела. Пистолетът беше досами нея. Защо не можеше просто да му тегли куршума? Щеше да му окаже милост.
Тя участваше в цялата работа. Това беше маелстрьомът. Цялото зло на света, озовало се в ръцете ѝ. Смазваше я. Притискаше я, за да я превърне в поредното си творение. Следващият агент на ужаса, създател на поредния плувец в пълен с плувци град.
Луси се изправи на крака. Вкопчи ръце под мишниците на Анхела и се захвана да го влачи към плиткия край на плувния басейн.
Той изстена:
— Оу!
— Шшт — скара му тя. — Трябва да те махна оттук.
Анхела се отпусна в ръцете ѝ и тя осъзна, че е припаднал. Или пък току-що беше умрял. Продължи да го влачи. Все едно тътреше циментов блок.
— Защо трябва да си толкова тежък?
Задъхана и потна, стигна до ръба на басейна. Преметна товара си на ръба на стената, след това слезе долу да му вдигне краката. Нагоре и настрани. Бутна и го претърколи на плочките отвън. Изкатери се горе, запъхтяна и плувнала в пот. Върху двама им валеше пепел. Анхела лежеше неподвижен. Може наистина да беше умрял.
Луси потърси пулс. Не. Жив беше.
Седна и се зачуди как да го махне оттук, при условие че едва беше успяла да го извлече от басейна.
— Луси? — прошепна той. Пак беше в съзнание.
Тя приклекна до него.
— Аха?
— Как се добраха до теб? — попита той. — На кого си казала, че съм с теб?
— На никого. Просто знаеха.
— Притиснаха ли те?
Тя отклони очи, неспособна да срещне погледа му:
— Чрез сестра ми. Заплашиха сестра ми.
— Действена заплаха.
Над тях бълваше дим. Пламъците се приближаваха. Луси се присети за горските пожари в планините и дивите животни, които бягаха от кошмара на ревящите пламъци. А ето я нея, движи се твърде бавно.
Пак помъкна Анхела. Успя да го завлече чак до процепа в стената. В очите ѝ капеше пот. Стичаше се по носа и брадичката ѝ. Къпеше лицето на спътника ѝ. Луси приклекна, като кашляше и се давеше в сгъстяващия се дим.