Анхела забелязваше следи от остаряване само когато Кейс се усмихваше. Каквито и холивудски процедури да правеше тя, работеха. Само в ъгълчетата на очите ѝ имаше едва забележими бръчици, нищо друго. Тя постоянно изглеждаше като излязла от списание. Дрехите ѝ винаги бяха идеални. Гримът ѝ, данните ѝ, плановете ѝ — винаги перфектно анализирани и подредени. Кейс обичаше подробностите, всички — без да подбира. Намираше общи черти, напасваше ги заедно и след това ги обръщаше така, че да извлече полза.
— Значи, сега са ти вдигнали мерника — заключи Анхела.
— „Оценка на заплахата“ следи към половин дузина ядра. Ортис твърди, че няколко му се струват вероятни… — тя врътна глава към графитите по стените, заобикалящи колата. — Донякъде всичко това те кара да съжаляваш за едно време, когато всичко, което ми правеха, бяха позиви и фотошоп на лицето ми върху порно.
— И все пак — продължи Анхела — това си е доста охрана заради някакви ядосани фермери.
— Ортис постоянно ми напомня, че един куршум стига. А и след като не могат да свалят дрон, мислят си, че е по-лесно да се пробват с мен.
— Лоша новина за тях.
Кейс се засмя:
— Ако не се опитваха да ми издухат мозъка, може би наистина щях да ги съжаля. Всичките тези… трескави хора, пълни с тяхната… — тя поспря, търсейки правилната дума — вяра. Тяхната вяра — кимна, спряла се на дума, която ѝ харесва. — И сега смятат, че понеже имат вяра, могат да пожелаят светът да стане такъв, какъвто на тях им се иска. Съвсем невинни са, ако се замислиш.
Всички тези момченца и момиченца, които си играят из пустинята с пушките си и се преструват на борци за свобода. Такива невинни малки дечица.
— Малки дечица с огнестрелно оръжие.
— Опитът ми показва, че децата с пушки най-често прострелват себе си… — тя смени темата. — Разкажи ми за Карвър Сити.
— Лесна работа — Анхела сви рамене. — Ю се опита да се върне обратно. Искаше да се самоубие. Но го измъкнах.
— Омекваш.
— Нали точно ти се оплакваш от делата за смърт по небрежност.
— Трябва да се свържем с Ю. Винаги ми е харесвала себеотдайността му. Да видим дали би искал да работи от тази страна на реката.
— Споменах му да си държи очите отворени за оферта, когато го изхвърлих от хеликоптера.
— Изобщо не е трябвало да го пускаш. В момента го дават по всички новини и дърдори за водосрезите на Лас Вегас.
— Сериозно ли? Малко шибано градче като това е отразено по новините?
— Журнотата обичат истории за черни хеликоптери.
— Искаш ли да натисна този-онзи? Да разкарам историята?
— Не — Кейс поклати глава. — Вниманието на журнотата е устойчиво колкото на комар. Утре ще преследват суперторнадо в Чикаго или някой пробив на морската стена в Маями. Ще си кротуваме и всички ще забравят, че се е случило такова нещо. Дори ако след няколко години Карвър Сити спечели дело за щети, той вече няма да съществува като град. Понеже важното е, че диша пясъка и ние им взехме водата.
— Защо тогава не ми изглеждаш доволна? — попита Анхела. — Карвър Сити е свършен. Продължаваме нататък. Да резнем нещо друго, нали така?
— За нещастие, не е толкова просто… — Кейс сбърчи вежди. — Оказа се, че е имал инвеститори, които проверките на Бракстън не са извадили на бял свят. Някакъв проект за екоразвитие наемал водните права на Карвър Сити. Аркология, която да се изхранва от земята. Вертикална ферма, интегрирани жилища, осемдесет и пет процента рециклиране на водата — нещо като версия на „Сайпръс“, но с по-нисък наем. Излиза, че там са инвестирали доста хора.
— Хора, а?
— Хора с връзки — уточни Кейс. — Сенатор от Далечния изток. Няколко щатски представители.
Каза го с такъв тон, че Анхела изненадано се обърна. Да попита:
— Щатски представители ли? Имаш предвид от Невада, така ли? Наши хора?
— Монтоя, Клейг, Туан, Ласал…
Анхела не успя да потисне смеха си:
— Какво, по дяволите, са си мислели?
— Очевидно са смятали, че знаят каква е позицията относно Карвър Сити.
— Проклет да съм! — Анхела поклати глава. — Нищо чудно, че Ю изглеждаше толкова изненадан. Копелето си е мислило, че си е купило застраховки от чисто злато. Държал е наши хора в джоба си. Докато бях долу с него, все повтаряше, че ще разстроя влиятелни хора.
— Напоследък всички се подсигуряват двойно — каза Кейс. — Губернаторът ми се обади веднага след като падна пречиствателната станция на Карвър Сити.