— И той ли е бил замесен?
— Божичко, не. Но търсеше сведения, опитваше се да разбере дали планираме и други удари.
— Къде е инвестирал?
— Кой знае, да му се не види? Твърде хитър е да спомене нещо по телефон, който може да се записва.
— Но още те подкрепя, нали?
— Е, няма да събере гласове, ако Вегас пресъхне. Така че, докато продължавам да му доставям водата, Водната служба на Южна Невада разполага с картбланш. Можем да събираме данъци, да строим…
— … и да режем.
— И да планираме икономическото бъдеще на Невада — завърши Кейс вместо Анхела. — Но все пак всеки път, когато се обърна, се натъквам на някой… задник… който си подсигурява залозите. Знаеш ли, че реално съществуват букмейкъри, които събират залози кой град ще загуби правата си следващия път?
— И какви са залозите?
Шефката му го изгледа саркастично:
— Опитвам се да не проверявам. И бездруго покрай всичките „Сайпръс“ си имам достатъчно съдебни дела за конфликт на интереси.
— Да, но аз бих могъл да изкарам сериозни пари.
— При последната ми проверка не умираше от бедност — Кейс присви очи срещу мъртвото предградие. — Навремето си мислех, че мога да вярвам поне на собствените си хора. Сега или гледам през рамо за някой убиец с пушка, или се разправям с чиновник от пощенската станция, който продава стратегията ни за развитие на водата в замяна на разрешително за живеене в Лос Анджелис. Човек вече не може да има доверие никому.
— Бракстън е изпуснал онези щатски представители, нали така?
— Е, и?
— Просто твърдя, че обикновено не пропуска нищо — Анхела сви рамене. — Или поне нямаше такъв навик.
Кейс го изгледа остро:
— И?
— Просто казвам, че досега не е имал навика да се издънва.
— Христе. И ти ме мислиш за параноичка.
— Както ти каза, и един куршум стига.
— Бракстън не ни е издънил — Кейс изгледа предупредително Анхела. — И нямам нужда главният ми водосрез да враждува с шефа на правния ми отдел.
— Няма проблем — той се ухили и вдигна ръце. — Стига Бракстън да не ми диша във врата, и аз няма да дишам в неговия.
Кейс изсумтя раздразнено.
— Тази работа беше лесна навремето.
— Преди мен е било.
— Не чак толкова отдавна. Едно време нещата стояха така, че ако си успял да се споразумееш за водообменен проект със Сан Диего и джойнтвенчър за обезсолителна станция, изглеждаш като гений. А днес? — Кейтрин поклати глава. — Елис казва, че Калифорния е пуснала гвардията по цялото течение на реката нагоре в Уайоминг и Колорадо. Видял е хеликоптерите им по горното поречие на Грийн Ривър и Ямпа.
Анхела я погледна изненадан:
— Не знаех, че Елис работи толкова нагоре по реката.
— Опитваме се да установим кой притежава старшите права там. В случай че трябва да започнем да правим нови оферти за изкупуване… — Кейс направи гримаса. — И Калифорния вече е там, граби правата за Горния басейн преди нас. Смятахме, че предоговарянето за водните трансфери със Съглашението ще работи в наша полза. Но сега ме плаши до смърт. Играем си на гоненица. Като нищо ще се окаже, че накрая Калифорния просто притежава Колорадо или Уайоминг нацяло. Те ще пъхнат долното течение на реката в сламка, ще си присвоят спестяванията от изпаренията и ще изкупят Горно Колорадо.
— Правилата се променят — кимна Анхела.
— А може и никога да не е имало правила. Може просто всички да караме на привички. Неща, които правим, без дори да знаем защо… — Кейс се засмя. — Знаеш ли, че дъщеря ми още казва Клетвата за вярност? Имам три различни опълчения, пратени да ловят зонъри и тексасци, които пресичат границата ни, а Джеси все още слага длан на гърдите си и казва Клетвата! Да се чудиш и маеш. Всеки отделен щат си има собствени гранични патрули, а детето ми още се нарича американка…
Анхела сви рамене.
— Така и не я схванах тази работа с патриотизма.
— Не — засмя се Кейс, — не би и могъл. Някои от нас обаче вярваха в нея. Сега само размахваме американското знаме, та властите да не ни нападнат, задето набираме опълчения.
— Държави… — Анхела замлъкна, замислен за собственото си детство в Мексико, преди Картелните щати. — Те идват и си отиват.
— А най-често не сме подготвени за идването им — додаде Кейс. — Има теория, че ако не разполагаме с правилните думи в речниците си, дори не можем да видим неща, които са право пред очите ни. Ако не можем точно да опишем реалността си, не сме в състояние да я видим. А не обратното. Така че някой споменава думи като Мексико или Съединени щати и може би това ни пречи дори да видим какво ни е пред носовете. Собствените ни думи ни вадят очите.
— Само дето ти винаги виждаш какво се задава — отвърна Анхела.