Останалите им дрехи бяха затворени в издраскан, розов и блестящ куфар на колелца, много от парцалките идваха от Тами Бейлис — преди със семейството ѝ да тръгнат на север. Момичето беше техен размер и им даде куфара, както си беше пълен с дрехи, преди баща ѝ да успее да ги продаде.
— Просто ги вземете — беше прошепнало в мрака.
На следващия ден изчезна заедно с останалите от семейството си.
Мария прерови куфара и намери дрехи, които бяха отчасти чисти. Имаше дни, когато със Сара ги простираха и ги изтупваха с тупалки, за да изкарат праха и мръсотията. Друг път приятелката ѝ успяваше да вкара бельото им в хотелите, където работеше, и понякога переше това-онова, когато мъжете я пускаха да си вземе душ.
Мария надяна шорти и тениска на „Неустрашим“, като загърби спомена за майка си, която переше дрехите в машина и ги оставяше сгънати на леглото ѝ.
Изкачи стълбите и отключи вратата на мазето. Очите ѝ се насълзиха от внезапната ярка светлина. Навън димът беше гъст — кафява омара в безоблачното небе. Мирис на пепел задръстваше въздуха. Явно вятърът духаше откъм Калифорния и горящите Сиери. Мария изчака, надничайки внимателно през вратата.
Хората още не се бяха размърдали. Само тук-там по някой с работно място и ранна смяна: тексасци с достатъчно късмет да получат работа в аркологията „Тайян“ като баща ѝ — хора, които се справяха с прокарване на тръби или можеха да ползват индустриални резачки, или имаха опит с отглеждането на водорасли. Семейство Нгуен бяха станали — Мария надуши варящите се в супа нудъли. Димът от горящите цепеници се виеше сив над оградата в съседство — неподвижен в спокойния въздух в предградието. Стори ѝ се безопасно. Добър момент да се разщъкат.
Мария затвори отново вратата и се спусна по стълбите да приклекне до Сара.
— Хайде — каза ѝ. — Трябва да тръгваме. Трябва да закараме всичката тази вода до сергията на Тууми.
Сара простена:
— Защо не го направиш ти?
— Ако си искаш парите, трябва да се изпотиш за тях.
— Тази водна шашма е твоя, не моя. Аз съм само инвеститор.
— Така ли? Я ми дай чаршафа си — Мария го издърпа от тялото на Сара, разкривайки бледа плът и червени найлонови гащички, каквито се харесваха на мъжете.
Момичето се сви и плътно подви кокалестите си крака, на бедрата си имаше пръстени от загоряла плът.
— Стига, де, Мария, защо трябва да си такава? Дай ми поне време да се събудя.
Мария я сръга в ребрата:
— Ударът е само наполовина завършен, момиче. Хайде. Трябва да обърнем водата ни в пари. Не може просто да си я пазим. А и ми трябваш да я закараме.
Говореше с колкото може по-заповеден тон, като се преструваше, че има план и държи нещата под контрол. Но се притесняваше дори само да гледа водата, която бяха изкарали. Да знае колко дни живот би спечелила. Наясно беше, че мнозина ще имат желание просто да ѝ я отнемат. Задължително беше да превърне тази вода в кеш. Компактна хартия, която може да пъхне в сутиена си и да се надява да опази.
— Лешоядите са будни, момиче. Трябва да свършим тази работа веднага. Докато всички спят. Преди Тууми да тръгне на работа. Тууми е билетчето ни към свободата.
Сара седна, дръпна си обратно чаршафа и го метна над главата си.
— Ама аз спях!
Напомняше на Мария котенцето, което беше намерила да мяука в една смачкана кофа за боклук. То си нямаше майка вероятно защото някой игленик я беше хванал и сготвил, и ето ти го малкото котенце, свито и молещо за нещо, което никога нямаше да получи.
Мария беше погалила мъничката твар, наясно с нуждата ѝ — копнеж за мляко, което никога нямаше да дойде, отчаяното желание някой да се върне и да се погрижи за теб — но не може просто да си лежиш и да се надяваш да те спасят.
Сара обаче… Сара се държеше като корава, но отвътре беше мека. Дори когато си продаваше задника, очакваше някой да се грижи за нея. Продължаваше да си мисли, че на света му пука за евтиния ѝ живот.
Сара. Котенцето. Бащата на Мария. Всичките бяха еднакви.
Мария сръга здравата Сара.
— Хайде, де!
Приятелката ѝ седна с разрошена руса коса и присвити очи.
— Станах, станах!
Разкашля се. Спазмите я разтърсваха. Изкашляше дима и сушата, настанили се в гърдите ѝ през нощта. Пресегна се към едната бутилка с вода.