— Луси! — възкликна тя. — И ти ли си дошла заради тази работа?
— Не… — Луси се поколеба, но се гмурна в дълбокото. — Исках да видя Джейми. Джеймс Сандерсън.
— Онзи от водното управление? Адвокатът?
— Аха.
— Да не пишеш статия за него? — Кристин я погледна загрижено.
— Не. Просто проучвам случая — Луси се насили да се засмее. — Не съм луда.
Кристин прехапа устни и се загледа в натрупаните тела. Очите ѝ бяха обградени с тъмни като синини кръгове и хлътнали от изтощение.
— Нямам представа къде е закаран… — тя извади таблета си и порови в него. Намръщи се. Вдигна очи. — Сигурна ли си, че искаш да видиш това?
Луси почти се изсмя на притеснението ѝ. Те бяха заобиколени от разлагащи се трупове, ежеминутно пристигаха още, а съдебната патоложка се притесняваше да ѝ покаже още един мъртвец.
— Всичко е наред.
Кристин сви рамене и поведе Луси към друга стая.
— Извадил е късмет. Постъпи, преди да ни свършат леглата… — тя отиде до една количка. — Готови сме да го изпроводим обаче. Нямаме пространство да държим всичките тук. Прекалено са много.
Това беше статията, осъзна Луси.
Това беше ъгълът, под който да сервира случката на купувачите от големите медии: не че има хиляди сълзливи истории, които Тимо може да документира, а че Кристин Ма може да бъде пречупена.
Когато Луси първоначално пристигна във Финикс, беше толкова поразена от раздробения град, че няколко нощи поред ѝ се струваше, че полудява. Но когато срещна Кристин, осъзна, че може да понесе всичко. На Кристин ужасиите никога не ѝ идваха в повече. Тя управляваше моргата си, както бе управлявала бойния си медицински отряд в Арктика. Никога не ѝ идваше нанагорно. Никога не се притесняваше. Никога не се пречупваше.
Сега обаче напрежението я беше превърнало в същински скелет.
— Мисля, че това е той… — патоложката се поколеба, подръпвайки с пръсти петносания чаршаф. Предупреди: — Бил е измъчван.
Луси я погледна раздразнено.
— Мога да се справя.
Грешеше.
Екзекуторите на Джейми бяха гравирали цял разказ в съсипаната му плът и в студа на моргата, без приглушаващия воал на бясната буря и надраната ѝ филтърна маска, преживяното от него изпъкваше, интимно и отвратително. Безкрайно по-страховито, отколкото Луси си спомняше.
Тя преглътна с усилие, бореше се да задържи изражението си неутрално.
Кристин ѝ посочи с облечената си в ръкавица ръка:
— Електрически изгаряния по гениталиите. В тялото е инжектиран адреналин. Признаци от травма на ануса. Изнасилване със затъпен предмет. Вероятно някаква пръчка.
— Полицейска палка? — предположи Луси.
Кристин схвана същността на мисълта ѝ още при задаването на въпроса — ококорване на очите и бързо наложена безизразност. Потайно погледна към ченгетата, които се въртяха от другата страна на стаята с нов порой от трупове, и изгледа строго Луси, задето е казала на глас онова, което всички си шепнеха — че ченгетата на Финикс са биячи под наем. Промърмори:
— Може да е било и някаква билярдна щека… — и продължи нататък: — Вероятно е бил убиван няколко пъти, а после възкресяван. Адреналинът в кръвоносната система подсказва ревивификация. Очите са премахнати преди настъпването на смъртта. От другите телесни части само дланите и стъпалата са отрязани тогава. Отстраняването на краката и останалите щети са нанесени след смъртта му. Има следи от правени опити за турникет на крайниците и допълнително удължаване на живота.
Луси се насили да диша бавно и да поема информацията заедно с подаването ѝ. Имаше чувството, че стаята се люлее под краката ѝ. Стисна количката, за да запази равновесие. Кристин беше напълно безстрастна, докато описваше етапите на обезобразяването на Джейми. Но за него самия преживяването не е било безстрастно. Навярно е плакал и се е давил, и е пищял, и се е молил със стичащи се по лицето сополи. Сълзи и лиги. Гласът му сигурно е прегракнал от крясъците…
Луси се наведе по-близо, втренчена в обезобразеното му лице.
Беше си отхапал езика.
По зъбите му още имаше кръв.
Тя се изправи, борейки се с напъните за повръщане. Известно време мъчителите трябва да са полагали дяволски усилия, но накрая негодниците са изгубили способността да влияят на Джейми. И това сигурно ги е ядосало, понеже го бяха върнали от местенцето му в рая или ада, за да си пробват още веднъж силите срещу него.
И после още няколко пъти.
Кристин можеше да изброи етапите от разчленяването на Джейми, но с това дори не начеваше да описва ужаса, който е преживял, докато похитителите му са го разрязвали на части. Боже, какъв глупак беше Джейми! Толкова самодоволен и с такива грандиозни кроежи. И всичките му идеи как да се самонаправи богат и да се измъкне с парите…