— Никога не съм го виждала.
Ченгето с белега посочи Джейми:
— А този? Приятел ли ти беше? — Взе портфейла от ръката на партньора си и извади шофьорската книжка отвътре. — Кой е бил Джеймс Сандерсън?
— Излиза, че е бил дребна писарушка във „Финикс Уотър“ — обади се нисичкият. — Или поне така се казва във визитката му.
— Вярно ли е? — обърна се високият към Луси. — С това ли се е занимавал Сандерсън? Вода? Законови вратички?
На Луси не ѝ харесваше как я гледа ченгето. Привидно се държеше безразлично, но въпросът му беше многозначителен. А тъмните му очи я приковаваха.
— Дявол ме взел, ако знам! — тя се престори, че не проявява интерес. — За мен е просто плувец… — и махна с палец към Тимо, който щракаше усърдно снимки. — Работим за „Рио де сангре“. Реших, че трупът може да е достатъчно готин, та да стане за корица.
— Ха. Пък не ми заприлича на лешояд! — белязаното ченге кимна към Джейми и новото тяло. — Виждала ли си напоследък други такива жертви? След мъчения като техните? Плувци може би? Или окачени по надлезите, нещо такова?
Луси сви рамене.
— Нарковците правят такива работи понякога… — тя остави разговора да продължи, като се престори на отегчена, и използва всички способи, които Рей Торес ѝ беше показал за отклоняване на вниманието на ченгетата. — Тимо ей там има цял каталог със снимки, ако искате да погледнете. Сигурно разполага с нещо подобно.
— Обзалагам се, че разполага — ченгето се обърна и подвикна на Кристин, която беше отишла да надзирава продължаващия хаос. — Хей! Този тип тук има ли някакви лични вещи?
— Може и да има — подвикна в отговор Кристин. — Ако ги намерите, ваши са си.
— Ако ги намерите… — изсумтя нисичкият, оглеждайки хаоса. Замъкна се обратно до трупа на Джейми.
Луси се опитваше да види връзката между двете ченгета и дали има начин да измъкне нещо от тях. „Восович“ — беше казало ченгето. Много ѝ се щеше да го накара да ѝ покаже как се пише името, така че да започне да копае. Беше сигурна, че ще ѝ разкаже подробности за смъртта на Джейми. Поне този път убийството нямаше да си остане загадка.
Неканен, в мислите ѝ изплува образът на Рей Торес, размахващ предупредително пръст. „Не пиши за труповете.“
— Имате ли улики? — попита тя ченгетата.
Двамата се спогледаха.
— Лоши типове са го сторили — каза онзи с брадичката. — Наистина лоши типове.
— Мога ли да ви цитирам? — веднага го притисна Луси.
— Разбира се. Непременно! — белязаният я гледаше по начин, от който внезапно я завладя безпокойство. Очите ѝ бяха привлечени към белега, минаващ по врата и челюстта му и изчезващ под ризата — назъбена резка в твърдия махагон на кожата му. Вълниста накъсана плът. Грозно насилие.
— Разкажи ми пак за този човек — каза той, почуквайки количката, на която лежеше Джейми. — Какъв каза, че ти е интересът към него?
— Аз… — Луси се стегна. — Както казах. Просто търся нещо по-кърваво. За вестничоците.
— Аха — кимна той. — За таблоидите.
Луси внезапно изпита неловкото усещане, че го е срещала и преди.
От очите му идва — каза си. Заради наситената бдителност. Тъмни и корави. Очи, които са видели твърде много ужасии и не хранят илюзии. Виждаше нещата по същия начин като нея.
Устата ѝ пресъхна.
Тито понякога споменаваше за хора, които ти ходят по гроба. Ако внимаваш, кълнеше се той, може да усетиш крилата на смъртта да пляскат над главата ти и в този момент трябва да хукнеш към най-близкия олтар на Санта Муерте и да ѝ поднесеш шибано голям дар. Ако си бърз, Кльощавата дама може да ти даде защитата си — стига да те харесва. И ако даровете ти са били подходящи.
Луси се беше изсмяла на това зонърско суеверие. Но сега внезапно повярва в него.
Този човек беше самата смърт.
— Не чух как се казваш — рече той.
Луси преглътна. Не искаше да му казва името си. Копнееше да се слее със стените. Умираше си да избяга.
— Сигурен съм, че си имаш име — притисна я той с усмивка.
Беше наклонил глава и я изучаваше. Като гарван, оглеждащ леш. Очите му я разкостваха на място. Кълвяха кожата и плътта, мускулите и сухожилията. Разпъваха я. Глупава идея беше да дойде да види Джейми, осъзна тя. Глупаво беше дори да си помисли да отразява смъртта на приятеля си.
— Ти не си ченге.
Истината ѝ избоде очите веднага щом я произнесе на глас. Той носеше значка, но не беше ченге.
Тънката му усмивчица потвърди предположението ѝ още докато той казваше:
— Не съм ли? Така ли мислиш?
Тя се зачуди дали това е мъжът, който е измъчвал Джейми. Дали ги е оставил в моргата заедно с другия труп, за да я привлече. Бандитите cholobis понякога използваха такъв номер. Убиваха някого и после чакаха приятелите на жертвата да се съберат, за да утрепят и тях. Хитър номер. Любим на мнозина. Начин да изцедиш още смърт от мишената си, все едно последните капки сок от сух лайм.