— Да се оплачеш ли искаш? — той врътна глава към Ветеринаря, който хвърляше поредните парчета месо на любимците си зад оградата. — Ето ти го бюро „Оплаквания“.
Мария го изгледа злостно. Всичко беше наредено срещу нея. Всичко беше срещу нея! Не се предполагаше да печели пари. Не се очакваше да се измъкне оттук. Двете със Сара би трябвало да продължат да се потят, да се чукат и да умират, докато от тях не остане нищо. А после?
После момчетата ще си вземат още тексасци и ще повторят операцията.
Видя света ясно. Най-накрая осъзна, че го вижда ясно. Нищо чудно, че тате упорито се преструваше.
— Хей! — извика. — Мистър Ветеринаря! — И взе да размахва ръце. — Мистър Ветеринаря!
Белокосият мъж я чу да го вика и се обърна.
Деймиън застина. Местеше поглед от Мария към Ветеринаря и обратно, сгърчил лице в школувана стегната и недоволна усмивка.
— Нямаш си представа в каква гадост се забъркваш.
Ветеринаря остави кофата си и махна на няколко от своите cholobis да я отнесат. Те му връчиха парцал и той отсъстващо избърса просмуканите си с кръв ръце, докато се приближаваше.
Мария се постара да прикрие страха си, а Ветеринаря дойде до портата и надникна през решетките.
— Какво си имаме тук? — попита.
— Нищо особено — отвърна Деймиън. — Момиче, което закъснява с наема.
Погледът на Ветеринаря се премести от него към Мария:
— И какво общо има това с мен?
Той обърса още малко кръв от ръцете и лактите си. По парцала имаше тлъстини, парченца месо и гъста, мазна кръв.
— Бях си събрала наема. Продавам вода край „Тайян“ — обясни Мария. — Бях си събрала наема и те ми взеха парите. Той накара Естебан да ги вземе.
— И заради това идваш при мен — Ветеринаря се усмихна. — Не познавам особено много хора, които биха решили да дойдат право при мен.
Беше с масивно телосложение. Същински бик с едри рамене, щръкнала побеляла коса и сини очи. Светлосин взор, студен и безличен като небето по обед. Със зеници като топлийки. Той се взираше в Мария през оградата и я оглеждаше със същия глад като хиените си. Лакома твар, която обмисляше откъде е най-добре да я почне, ако се докопа до отсрещната страна на оградата.
Мария внезапно разбра грешката си. Ветеринаря изобщо не беше човек. Беше съвсем друг звяр. Демон, изкатерил се от дълбините на земята. Някаква твар, която само плюскаше и плюскаше, и сега демонът я беше забелязал. Облизваше устните си. Оградата не представляваше никакво сериозно препятствие. Можеше да се пресегне и просто да си я вземе.
— Ела насам.
Протегна се окървавена ръка с разтворена петносана длан, с присвити очаквателно пръсти. Помаха ѝ.
— Дай да те разгледам!
За неин ужас Мария се хвана, че изпълнява нареждането на окървавените му пръсти.
Той я погали по бузата и я стисна под брадичката.
— Как се казваш?
— Мария.
Той я придърпа още по-близо и присвитите му очи блеснаха. Животински и гладни.
— Какво виждам тук? — промърмори белокосият бандит. Изглеждаше очарован, докато въртеше лицето ѝ насам-натам с лепкавата си от кръвта ръка. — Какво виждам?
— Не мога да печеля, ако той все ми взима парите — прошепна Мария, а белокосият продължаваше да я стиска за брадичката. Имаше чувството, че се намира извън тялото си и наблюдава отстрани.
— Мария — прошепна Ветеринаря. — Мария… Не съм глупак. Да не смяташ, че съм глупак?
— Не — тя едва успя да извади думата от устата си.
— Тогава защо идваш при мен и ми разправяш неща, които вече знам? — хватката му се стегна и я стисна като менгеме. — Да не смяташ, че не знам всичко, което се случва във владенията ми, Мария? Смяташ ли, че процъфтявам, защото не виждам добре? — той пак я погали по бузата и прокара пръсти надолу по лицето ѝ. — Знам, че продаваш вода до „Тайян“. Знам, че искаш да печелиш повече. Знам всичко за теб. Имам си видения, да знаеш. Ла Санта Муерте ми шепне в ухото и тя каза, че ще дойдеш. Кльощавата дама те харесва с малката ти червена количка… — дивите му сини очи огледаха прашните околности. — Но не возиш количката си. А те видях с пълна с бутилки количка, които блестяха на слънцето. Сега обаче само теб виждам. Виденията си имат вариации, както разбрах. Смяташ ли, че това е вярно, а?
Мария преглътна. Кимна.
— Защо тогава не работиш за мен, Мария?
— Искам просто да си продавам вода.
— Деймиън може да те сложи на хубави места, Мария. С голям трафик. Лесни пари. Или пък може да пренасяш пратки за мен. Ти си по-умна от онази твоя приятелка, която се крие. Мога да използвам момиче като теб. Ще имаш привилегии. Може да живееш по-близо до хуманитарната помпа. Да спестиш пари за койот. Няма начин да стигнеш на север, ако настояваш да печелиш на дребно. Големите пари те вкарват в играта. Големите пари пресичат границите.