— Просто си продавам водата.
— Не си на свободна практика, нали? — очите топлийки я изучаваха. — Може да криеш кеш, който е трябвало да дадеш на нашия приятел Деймиън?
Мария преглътна, ужасена, че някак си той знае, че онзи път е ходила със Сара и се е срещнала със скъпаря. Че е вечеряла с него и го е слушала да разказва истории за водни хоризонти и пари.
— Не съм глупачка — каза.
— Не бих търсил глупаво момиче. Само умните си мислят, че могат да ми спретнат номер… — същата празна усмивка. — Само умните смятат, че могат да си издълбаят собствени малки ниши в нашето малко семейство тук, долу. В нашата екосистема… — той стрелна хиените с поглед. — Единствено те са тези, които знаят, че могат да се справят добре и извън оградката си — пак върна поглед върху Мария. — Те копнеят да получат свободата си. Да ловуват и да тичат. От тяхна гледна точка ние сме смешни, меки и объркани твари и за тях представляваме истинска възможност. Не сме еволюирали колкото тях. Не сме адаптирани за тежката система „яж или бъди изяден“, която е закалила вида им. Само ги погледни… — той извърна лицето на момичето, за да види то как хиените ги зяпат и двамата.
Мария преглътна.
Ветеринаря се усмихна.
— Виждаш го, нали? И двамата ни бива да виждаме разни неща, така смятам.
Хиените изучаваха Мария с жълтите си пронизващи очи и тя разбра, че Ветеринаря е прав. Виждаше как работят древните им мозъци. Направо можеше да ги чуе как мечтаят за великолепно натъпкване, стига само Ветеринаря да им позволи да идат на лов зад оградата.
„Това е техният свят“ — осъзна Мария. Унищожените предградия на Финикс бяха обетованата им земя. Хиените не се бояха от липсата на вода. Просто чакаха зад оградите момента, когато ще наследят земята.
„Не сме като теб, сестро. Не ни трябва вода. Само кръв ни е нужна.“
— Ако ги пусна на свобода, според мен ще си живеят чудесно — заяви Ветеринаря. — Не мислиш ли? Може и да го сторя някой ден и целият град ще стане тяхно царство.
Той пусна Мария.
— Имаш един допълнителен ден — каза и се извърна. — Ще платиш на Деймиън каквото му дължиш.
— Но парите вече са в него.
— Санта Муерте казва, че не трябва да ти вдигам купон — сподели Ветеринаря. — Но не е казала, че трябва да спирам бизнеса… — погледна многозначително към подчинения си. — Деймиън няма да се меси повече, ако събереш дължимото… — и съсредоточи върху Мария погледа си, налудничав като на всяка друга хиена. — Плати му. Иначе следващия път, като се върнеш, ще бъдеш издокарана в купонджийска рокля!
Мария отстъпи назад и избърса лицето си. Размаза нещо мокро и когато дръпна ръка от бузата си, тя беше почервеняла.
— Чу шефа — подсмихна се Деймиън. — По-добре се захващай да печелиш. И не забравяй, че и приятелката ти ми дължи пари.
Мария се извърна. Опита се да не мисли за кръвта по кожата си и откъде е дошла.
„Това е просто вода — каза си. — Просто червена вода.“
Хиените вървяха редом с нея, докато се отдалечаваше от ограденото имение на Ветеринаря, хилеха се и раздрънкваха мрежата и с всяка крачка ѝ напомняха, че гледана през техните очи, не е нищо повече от плячка.
Глава 13
Анхела изрита ботушите си върху мекото легло в „Хилтън 6“, облегна се на пухкавите възглавници и настрои телевизора на новия епизод на „Неустрашим“.
Намести таблета в скута си и пусна търсене на журналистката, която беше оставил да избяга. Приятелят ѝ Тимо се оказа прав — не беше трудно да я намери.
Луси Монро, звезда на разобличителната журналистика, и в момента се занимаваше с разобличаване на скандал.
„ВОДЕН АДВОКАТ ОТ ФИНИКС УБИТ“
„ВОДНИЯТ АДВОКАТ ИЗМЪЧВАН ДНИ НАРЕД ПРЕДИ СМЪРТТА СИ“
Да, тя го беше излъгала. Паничката ѝ не се пълнеше от трупните таблоиди. Луси беше много по-луда от обикновените събирачи на трупове и трябваше да ѝ го признае, жената имаше топки. Или яйчници, както обичаше да казва Кейтрин Кейс всеки път, когато Анхела изръсваше нещо, което според нея лъхаше твърде много на мачовщина.
Топки, яйчници или просто липса на здрав разум, но Луси се беше нахвърлила срещу всичките сериозни играчи в Долния басейн, като предизвикваше Калифорния, Лас Вегас и Кейтрин Кейс… Предизвикваше „Финикс Уотър“ и „Салт Ривър Проджект“. Както се беше разхвърчала, Анхела почти очакваше да види и собственото си име.
Някой беше разфасовал като прасе адвокат на „Финикс Уотър“ и всички се преструваха, че това не се е случило. И ето че Луси Монро разритваше всички мравуняци по света с надежда да размърда нещата, сипеше обвинения навсякъде и беше получила „без коментар“ от страна на полицейското управление на Финикс и главния прокурор.