— Не го искам.
Сара сви рамене и изцеди тубичката в собствения си нос. Стисна и вдиша. Изпъшка и се хвана за рамото на Мария, вкопчи здраво пръсти, щом дрогата подейства.
Тръсна глава, смееше се и се клатеше. Ноктите ѝ се врязаха в кожата на другото момиче. Олюля се с блеснали очи и надзърна към приятелката си изпод буйния си бретон.
— Сигурна ли си? — закачи я. — Така става по-лесно. Превръща преживяването в забавление.
Мария се поколеба.
— Добре, де.
Сара се ухили доволна и извади нова пипетка от чантата си.
— Не се бой! Хубаво е!
А след това гушна главата на Мария в сгъвката на ръката си и пъхна тубичката в ноздрата ѝ.
Евтин пластмасов полъх с дъх на винил.
— Давай!
Мария вдиша и Сара изстиска дозата. В синусите на приятелката ѝ бликнаха мехурчета. Тя се дръпна и запримигва с насълзени очи. Горещо, а сетне студено, болезнено като уасаби право зад очните ѝ кухини, а после още по-силно… Олюля се.
Сара я взе в обятията си, докато се тресеше.
— Полека, момиче. Кротко!
Но нямаше как да е кротка. Мария имаше чувството, че кожата ѝ е покрита с милион виещи се змии — микроскопични, гърчещи се по тялото ѝ. Увиваха се, плъзгаха се, чертаеха шарки, които пулсираха и се гърчеха в синхрон с биенето на сърцето ѝ, плискането на кръвта ѝ, ритъма на музиката в клуба. Дрогата беше музика, която туптеше през нея, изпълваше я, разтягаше я и я размазваше — и след това разцъфна в бесен живот.
Внезапно Мария можеше да усети всичко. Разсмя се, изненадана. Тялото ѝ беше живо. За първи път наистина беше жива! Взря се ококорена в Сара.
— Това е страхотно!
Приятелката ѝ се засмя на изумлението ѝ.
Мария усещаше всичко. Всяка пулсация на светлината. Всяко гръмване на басите. Всяка гънка на прилепналата по тялото ѝ рокля, но ако преди ѝ се беше струвала странна, тясна и твърде разкриваща, сега беше чувствена. Когато помръдваше, роклята беше като милувка. Всичко беше като милувки. Ръката на Сара на кръста ѝ беше хем за облягане, хем за вкусване, хем за увиване…
Мария се пресегна и погали бузата на приятелката си, очарована от допира на кожата на момичето под пръстите си. Можеше с дни да гали тази мека кожа и пак да не загуби интерес.
— Хубаво е — каза с изумление.
Сара не изчака Мария да се нарадва на еуфорията. Сграбчи я за ръката и я задърпа по-навътре в тълпата.
Натискът на телата вече не ѝ се струваше клаустрофобичен или натрапчив. Беше по-скоро като площадка за игри. Мария се пресягаше да докосва хората, докато минава. Прокара ръка по гърба на копринената риза на един мъж. По бедрото на жена. Възползваше се от възможностите да се притиска до всекиго, когото подминаваха, и усещаше как ръцете им се докосват до тялото ѝ. Всеки допир я изпълваше с вълна мехурчета. Осъзна, че е възбудена. Отчаяно се беше надървила. Чувстваше се като изгладняло животно, подкарвано изцяло от първичните си пориви, зажадняло за докосване и секс.
Някаква част от нея се притесняваше и ужасяваше от онова, което дрогата ѝ причиняваше. Тя изобщо не беше такава! Не правеше такива неща! Но на останалата част не ѝ пукаше. Остави се да я погълне алчната наслада на танцьорите и светлините, ръцете и телата…
— Ще тръгнеш ли най-сетне?
Сара все още я дърпаше за ръката. Мария се чувстваше прекалено добре, за да спори. Остави се да я отведат, пресягаше се към още хора на минаване. Обичаше ги всичките. Ръцете ѝ върху нейното тяло я разсмиваха.
Сара внезапно пусна ръката на Мария. Тя се обърна, объркана.
Приятелката ѝ се беше вкопчила в един мъж и го целуваше: онзи, който ѝ беше разказал за водните хоризонти — Ратан, хидролога. Онзи, който ги желаеше и двете и за когото Сара смяташе, че ще я вземе на север, когато си тръгне. Първопричината изобщо да дойдат тук…
Мария изгуби интерес. Музиката беше твърде хубава. Диджеят миксираше „Лос Сангре“ върху „Деди Деди“ и тълпата се беше побъркала. Нека Сара си върши нейната работа. Мария танцуваше в екстаз. За първи път в живота си се чувстваше свободна. Не ѝ пукаше за нищо. Не се боеше от нищо.
Може би утре нямаше да успеят да платят наема и щяха да умрат. Може би това щеше да е последното хубаво нещо, което ѝ се случва. Утрешният ден беше пълен с прахоляк, нужда и молба към Тууми за милост и заем, който вероятно не беше в състояние да даде, но тази нощ тя танцуваше мръсно с мъж, после с жена, а после сама, като на воля плъзгаше ръце нагоре-надолу по бедрата си, а ритъмът отекваше в нея при всяко движение. Стискаше тъканта на роклята си в юмруци и обожаваше как тя гъделичка дланите ѝ, докато се люлее под напора на музиката. Звукът вече не беше силен. Беше вътре в нея. Тя се движеше с песента, с ритъма и пулса ѝ. Още едно сърце, което я заливаше с живот.