Мария мерна Сара с нейния мъж, двамата я наблюдаваха. Сара изглеждаше безкрайно по-възрастна с минижупа си, високите токове и грима. Същия като онзи, който беше помогнала на Мария да сложи на собственото си лице, като я разхубави, за да може да спечели обратно всичко, което беше загубила заради шегата с водната схема.
Сара ѝ махна.
Мария протегна ръка към нейния човек. Флиртуваше. Харесваше ѝ как се чувства, когато му подаде длан, сякаш очакваше той да я целуне. Харесваше ѝ как той я хвана за ръката и не я пусна. Харесваше ѝ как Сара се наведе плътно и горещият ѝ дъх лъхна в ухото ѝ.
— Съгласен е — каза Сара. — Ще си плати. Иска да купонясва.
— Колко?
— Повече от достатъчно. Иска голямо яко парти!
Сара придърпа Мария към себе си. Затанцуваха заедно. Мехурчетата гъмжаха по кожата на Мария и преливаха. Мъжът махна на една сервитьорка с високи токове, тесни шорти и изкусно накъсана блуза. Тя донесе текила. И тримата пиха шотове. Сара имаше още мехурчета в чантата си.
Мария не възрази, когато Ратан поднесе тубичка към носа ѝ. Краката ѝ омекнаха, но той я задържа в обятията си. Надървеният му член се притисна плътно към корема ѝ, ръчкаше я, настояваше за своето. За обещание. Мария му се усмихна, пристрастена към докосването, към въздействието на прегръдката му върху нея. Нищо чудно, че Сара се занимаваше с това. Мария летеше. Пълна с живот. Досега беше мъртва — вероятно бе стояла мъртва целия си живот — но сега беше жива.
Танцуваха заедно за Ратан, само двете, плътно прегърнати. Устните на Сара бяха върху нейните и Мария се изненада, че няма нищо против. Езикът на приятелката ѝ — влажен, странен и горещ, докосна алчно устата ѝ. Момичето я остави да се отвори. Отвърна на целувката на Сара и мехурчетата се надигнаха в нея.
Ратан се приближи изотзад и се притисна към задника ѝ. Мария простена помежду им като пълнеж на сандвич в обятията им и ритъма, телата им се притискаха към нея, горещи и бързи. Ръцете на мъжа се плъзнаха по тялото ѝ в търсене на гърдите. Мария не се притесняваше, че хората ги гледат. Не се притесняваше, че е на показ.
Отново целуваше Сара, целуваше я силно, натискаше се в устата ѝ, копнееше за устните ѝ. В нея се разрастваше глад, толкова силна нужда, че не я разбираше, не разбираше нищо друго, освен че е изгладняла за Сара и за целувката ѝ.
Напуснаха клуба и се изсипаха в горещата, задимена нощ. Около тях се кълбяха ароматът на далечни горски пожари и прахоляк от мъртви ферми.
От мъглата изникна младеж в бяла престилка с пиърсинг в черно и кост на носа. Взе да вика такси. Натъпкаха се в колата — вързоп от смях и крайници, който се понесе през улиците и през задимения мрак.
Мария беше сигурна само, че се радва, че е намерила тази дрога и това усещане и че Сара е тук. Радваше се, че Сара отново я прегръща и я придърпва към себе си, че смъква презрамките на опънатата ѝ рокля и отново разголва гърдите ѝ.
Изви се с желанието да усети устните на Сара върху своите и отчаяна да стори същото, да разголи малките гърди на приятелката си, да погълне онези розови зърна, така различни от нейните, отчаяна и гладна за вкуса на плътта на Сара.
Ратан можеше да прави каквото си ще, стига Мария да имаше Сара. Сара беше важна. Само тя. Ръката на Сара се плъзна между бедрата на момичето. Мария отвори крака, закопняла за ласката.
Ето.
Мария усети как очите ѝ се ококорват като луната, втренчени в полуделите сини очи на Сара. Беше повече от наелектризиращо. Имаше чувството, че едновременно и лети, и пада.
Внезапно се ужаси от глада си. Почти не забеляза, че са излезли от колата, че минават през охрана и обезопасени асансьори, че и тримата се издигат в небето. Мария искаше само да докосва Сара. Искаше бълбукащата мощ на наркотика и допирът до приятелката ѝ да продължават завинаги. Беше ужасена, че ще изчезнат. Че мигът ще свърши и ще я остави изгладняла, сама и лишена от Сара.
Леглото на Ратан беше достатъчно голямо за всички им. Докато се събличаше, Мария откри, че тялото ѝ е хлъзгаво и лепне от пот и жажда. Отново падна в обятията на Сара. Усети ръцете на Ратан на бедрата си и члена му, притиснат силно към задничето ѝ; усети го да ръчка между краката ѝ с пръсти, натискаше се, буташе навътре, после още по-навътре. Заболя я.
За миг тя се опита да се бори, но той не я пусна, а после дланите на Сара обгърнаха лицето ѝ и тя придърпа Мария към себе си с разбиране в очите.
Придърпа я и зацелува устните ѝ, бузите, клепачите и ѝ шепнеше в ухото, докато мъжът блъскаше ли, блъскаше.
Прошепнатите успокоения на Сара съвпадаха с ритъма му.
— Ще плати, ще плати, ще плати.