Сара възлагаше толкова много надежди на мъжа, чието първо име приятелката ѝ не можеше да измъкне от паметта си.
Беше отдала девствеността си на непознат. Не беше сигурна дали се очаква да ѝ пука и за това. Всъщност май я беше отдала на Сара. Беше се любила със Сара. Тази мисъл ѝ хареса повече. Беше отдала истинската си девственост на най-добрата си приятелка.
На пода лежеше бутилка от шампанско. Мария не си я спомняше и нея. Или по-скоро я помнеше, но мислеше, че е част от съня. Предишната нощ беше толкова неясна и сюрреалистична. Двете със Сара се редуваха да пият и да се целуват, оставяха леденото мехурчесто вино да се стича по телата им и върху страстния език на хидролога…
Сън или истина? Спомен или желание?
Е, бутилката беше празна. Това беше истинско.
Като я видя да блещука на пода, Мария усети как замайването на мехурчетата я изоставя. На трезво луксозната спалня ѝ се струваше твърде тиха. Почти самотна. Чаршафите — смачкани и потни. Бутилката — празна. Русата коса на Сара — разпиляна по възглавницата. Ръцете ѝ бяха разперени върху леглото, за да докосне рамото на мъжа — странно интимен жест, който ги караше да изглеждат по-близки от платени любовници.
Да ги гледа как се докосват, събуди по-объркани чувства. Отделни образи. Сара и целувките ѝ. Тялото на Мария, която летеше. Ратан искаше да участва в събитията и Сара го вкара вътре. Съсредоточена да се погрижи за мъжа, когато всичко, което Мария искаше, беше приятелката ѝ да я целува още. Отново и отново. Да усеща допира на кожата си до нейната.
Мария си спомни, че ръцете ѝ трепереха от възбуда. Беше имала чувството, че под кожата ѝ се взривяват бомби, експлозии от вибрираща, изгладняла страст. Всеобхватна. Разтърсваща. Посягаше към Сара отново и отново. Понасяше изпълнението на мъжа.
Спомни си как Сара се беше взирала изгладняло в него. Билетът ѝ за извън Аризона, ако я харесаше достатъчно, след това усещаше погледа на Мария върху собственото си тяло, а ръката му се плъзга по бедрото ѝ. Тримата бяха свързани заедно, брънка по брънка — Мария, вманиачена по Сара, Сара — вманиачена по мъжа. А той в крайна сметка — вманиачен не по момичето, което, водено от надеждата да потегли на север, му беше довело Мария като жертвено агне, а в самата жертва.
По онова време не я беше грижа. Искаше само и единствено Сара. Сега обаче се чувстваше изпразнена от това, че гладът на всеки от трима им не беше напълно задоволен.
Тръгна да търси банята. Намери прохладни мраморни плочки, огледала с ръбове в тюркоазно и сребърно и покрити със синьо-бял порцелан плотове.
Втренчи се в отражението си в огледалото. Не изглеждаше по-различна с нищо. Все още си беше тук. Все още си беше същата. Беше правила секс с момче и момиче едновременно. За него изобщо не ѝ пукаше, но за нея… Продължи да се взира в себе си. Същата си беше. Баща ѝ никога не би се досетил какви ги е вършила снощи. Никой на улицата не би могъл да види къде, как и какво е правила за пари или какво бе изпитала. Кого бе обичала.
Седна на тоалетната чиния, свръхчувствителна към допира на студения порцелан до кожата ѝ, докато пишкаше, опитваше се да си спомни последния път, когато не е използвала клекалото зад убежището в мазето, което беше нейно и на Сара, или джони-камиона. Последния път, когато не се беше налагало да къса страници от зловещите вестници, за да се обърше. Спомняше си, че се промъкна в „Хилтън 6“ и успя да се добере до тоалетната, преди една от камериерките да дойде да я изхвърли, и как дамата се смили над нея и я остави да си измие лицето и ръцете на мивката и да се напие с вода, преди да я изпроводи навън на жегата и прахоляка.
Мария дръпна ръчката. Забълбука вода. Невероятно.
Полази я срамно-сладка тръпка, когато се насочи към кухнята и захвана да преравя шкафчетата на мъжа. Крадец, който си пълни чаша и гледа сметката да свети червено до крана, докато налива догоре.
Мария пресуши чашата си до капка.
Напълни я втори път, доволна, че може да таксува мъжа, чието име беше забравила. Опря студената чаша до бузата си. Изпи и нея.
Водата отново зазвънтя в чашата, когато я напълни за трети път. Не можеше да се насити. Чувстваше се прекалено подута, за да я изпие веднага, но не можеше да я остави. Занесе я в спалнята и пусна душа. Върху нея се изсипаха галони и галони, и галони. Повече вода, отколкото цялата ѝ печалба от хуманитарната червенокръстка помпа — просто се лееше върху тялото ѝ и изчезваше в канала. Насапуниса се с мисълта за Сара и притиснатия към нея мъж. Трескавата възбуда. Алчната наслада от потриването на кожа в кожа. Мехурчетата. Боеше се, че наркотикът прекомерно ѝ е харесал. Сега ѝ се струваше, че всичко, което докосва, не е достатъчно ярко, по-малко реално е, отколкото когато беше на черешата. Чудеше се как да си купи мехурчета. Как Сара се е добрала до тях. Чувстваше се чиста. Dios, чувстваше се чиста!