Изпра бельото си, като ѝ се щеше да си беше взела резервни дрехи. Сара винаги планираше предварително, когато идваше в „Тайян“.
Завесата изтрака и разкри Ратан, гол.
— Переш ли?
Взираше се в нея със странна усмивка на лицето, а Мария стоеше мокра, с бельото си в ръце. Понечи да измисли някакво обяснение, но той само каза:
— Няма проблем. Компанията плаща за апартамента и водата. Можеш да си изпереш и останалите дрехи, преди да си тръгнеш!
След това влезе под душа.
Насапуниса се, плъзгайки очи по тялото ѝ. Мария очакваше той да иска отново да прави секс с нея и се надяваше да не опита. Но той го стори. Беше охлузена, но го допусна в себе си. Нищо специално. Беше по-лесно този път — нещо, което можеше да се престори, че ѝ харесва. Представяше си, че е със Сара.
Когато свършиха, той излезе и ѝ подаде хавлия. Мария взе още една за косата си — спомни си как с майка си и двете си увиваха косите с кърпи. Това беше, преди да цъфне гвардията и да им обяснява, че трябва да се местят в приюти. Преди всичко да отиде по дяволите.
Докато Мария стигна до дневната, Ратан беше отворил щорите. Зората тепърва започваше да се разлива по небето и да оцветява прашната омара в червено. Не се беше успала колкото си мислеше.
Той отиде в кухнята. Сега, когато бяха излезли от душа, ѝ се стори почти срамежлив. Избягваше да я гледа в очите.
— Ти… — поколеба се. — Добре ли си?
Беше сторил точно каквото искаше и го беше повторил под душа, но сега не беше твърд и не я гледаше в очите.
Мария остана изумена, че мъжът изглежда толкова засрамен, и се почуди защо не изпитва същото. Щеше да разбие сърцата на майка си и баща си, ако знаеха какво е направила. А изобщо не ѝ пукаше.
— Искаш ли нещо за закуска? — попита той.
Тя подпъхна по-плътно хавлията около себе си. Кимна, защото не си вярваше да заговори. Душ. Чисти дрехи. Погледна към спалнята. Сара още спеше.
— Забравих ти първото име — призна.
Хидрологът се усмихна, за момент почти заприлича на момче и едновременно с това изглеждаше някак облекчен.
— Майкъл. Майк — подаде ѝ най-официално ръка. — Радвам се да се запознаем… — след което едновременно се разсмя и доби смутен вид. — Отново. Така, де.
Мария отвърна на усмивката му, понеже искаше той да се чувства добре.
— Отново.
Майк извади от хладилника яйца и ги строши в паница, докато момичето оглеждаше апартамента. Не можеше да сдържи потреса си от лукса на жилището. Индиански килими по паркета в дневната. Картини по стените. Истински книги на полиците, подредени изящно сред глинени съдове, които според Мария бяха японски. Хладилникът бръмчеше доволно, включен към постоянно електрическо захранване. И беше тихо. Толкова тихо! Не чуваше ничии крясъци на горните етажи. Не беше обкръжена от подозрителни погледи.
Майк пусна водата в мивката и хвърли вътре черупките. Забеляза, че Мария го гледа. Обясни:
— Нищо не се хаби. Всичко се рециклира. Отива в метановите резервоари, после минава през езерцата с шараните и лехите с охлювите. Част от водата бива филтрирана чрез обратна осмоза и се връща горе по тръбите, а част отива във вертикалната ферма на южната фасада.
Мария го остави да говори, като се чудеше защо той смята, че има нужда да ѝ обяснява всичко, и какво ли приема за даденост.
Едно време и тя беше разполагала с такива неща. Прости и основни. Чешма. Собствена стая. Електричество. И ги беше приемала за даденост също като този мъж.
Той не осъзнаваше, че животът му е пълен с магия.
Мария си спомни как Сара се притиска до нея и шепне в ухото ѝ, докато Майк я ръчка отдолу, „ще си плати“.
Но важното в случая не бяха парите. Да се помотае тук — това беше ценното. Попита го:
— Задълго ли си в града?
Веднага щом го каза, осъзна колко прозрачен е въпросът ѝ.
Майк я погледна с подозрително изражение, понеже и двамата разбираха, че повдига въпроса за дългосрочна връзка.
— Трудно е да се каже — отвърна той с внимателно овладян глас. — Точно в момента има много промени… — погледна надолу към яйцата. — Снощи имах един вид празник.
— Какво празнувахме?
Той ѝ смигна:
— Щастливият ми пробив.
— И на мен не би ми навредило нещо такова.
Беше го замислила като шега, но долови твърде много горчива честност в думите си и съдейки по това как Майк си затвори устата, стана ясно, че е забила клин помежду им. Той трябваше да си мисли, че тя е забавна, не отчаяна и прилепчива.