Стърженето се повтори.
Беше входната врата, осъзна тя. Някой от външната страна си играеше с ключалката. Някой тих. Предпазлив. Мария преглътна. Искаше да избяга, но се беше смръзнала, втренчена във вратата, докато стърженето продължаваше.
„Върнали са се — помисли си. — Връщат се. Те…“
Дръжката на бравата се помръдна. Мария се втурна в кухнята.
— Хей! — викна един от мъжете.
Момичето сграбчи кухненски нож, но убийците бяха бързи. Един от тях се промъкна зад нея, сграбчи ръката ѝ и я удари в плота. Веднъж. Дваж. Ножът издрънча на пода. Някой пищеше. Мария осъзна, че писъците излизат от собствената ѝ уста. Хвърли се към друг нож, но мъжът я вдигна като чувал над земята и остави краката ѝ да ритат във въздуха.
Мария сви крака и се метна напред, нарушавайки равновесието и на двама им, и ги катурна на пода.
Плочките се юрнаха към нея.
Почти не усети болката от падането по глава.
Глава 21
Луси се събуди с торба на главата и нечии ръце, които я опипваха.
— Докопах ѝ телефона — каза опипващият.
— Извади батерията — отвърна някой друг.
— Да го хвърля ли?
— Не. Все пак ще искам да ѝ видя указателя. Но чак като стигнем на защитено място. Последното, от което се нуждаем, е проследяващо устройство.
Луси се намираше в превозно средство и то се движеше. Усещаше вибрациите. Ръцете ѝ бяха в белезници зад гърба. Беше натикана в някакво тясно пространство върху много твърда пейка.
Пикап! Задната част на удължена кабина, предположи тя, притисната до някакъв тип, който смърдеше на пот и силни пълнители с трева. Спря да я опипва навсякъде, ощипа я силно за гърдата и се разсмя, когато тя се дръпна.
— Чиста е — каза.
Луси се опита да седне, но той я бутна обратно на пода.
— О, да ги нямаме тия. Затъмнените прозорци не са достатъчни, момиче.
— Все едно на някой му пука — обади се другият — шофьорът, ако се съди по звука. — Просто ще си помислят, че чукаме тексаска.
— Човек никога не знае. Тексасците са се разпенили напоследък. Шибаняците се сбират накуп и такива простотии. Кара ги да си мислят, че имат някакви güevos… — той потупа Луси по слепоочието. Къси почуквания с кокалчетата на юмрука. — Шибаняци. Не. Си. Знаят. Мястото.
— Не съм тексаска — обади се Луси.
Това ѝ спечели ново почукване по главата.
— Все едно ми пука.
Горещината и задушният въздух в чувала я довеждаха до ужас от задушаване. На косъм беше да хипервентилира и да се паникьоса.
„Карай по-полека. Дишай. Не се задушаваш.“
— Значи вие двамата с Ратан сте се сдушили, а?
„Това го каза шофьорът“ — помисли си Луси. Гласът му звучеше по-далеч от този на другия. Насочен встрани от нея. Опита се да си спомни как изглеждаха лицата на мъжете, когато отвори вратата и хукна след нея. Нещо в единия ѝ се беше сторило познато. Дали защото я бяха дебнали? Преследвали ли я бяха? Толкова познати ѝ се сториха. Шокът от разпознаването им. Спомни си червения пикап, който беше минал покрай къщата. Те ли бяха?
Типът, който седеше до нея, пак я ощипа.
— Човекът те попита нещо!
— Не познавам Ратан — отвърна Луси.
— Защо му идваше на гости тогава? В „Тайян“ не пускат просто ей тъй да си влизат непознати.
— Мога да ви задам същия въпрос.
Пръстите му се сключиха около гърлото ѝ и затегнаха торбата на главата ѝ. Тя взе да се бори за въздух.
— Нещата ще вървят по-добре, ако ние задаваме въпросите, а ти се занимаваш с отговаряне.
„Няма да ми пожалят живота — осъзна Луси. — Видях лицата им.“
Спомни си апартамента и проснатия на пода Ратан, чиято кръв попиваше в шарките на навахския му килим. Щеше да свърши също като него.
Мъжът я пусна толкова бързо, колкото я беше сграбчил.
„Това ме чака, щом не слушам Анна“ — каза си Люси, докато кашляше и всмукваше въздух в дробовете си.
Пикапът взе някакъв завой и започна да набира скорост. Бяха излезли на магистрала, каза си тя.
— Какво искате? — попита, когато си овладя отново дишането. — Просто ми кажете какво искате и ще ви помогна, ако мога.
— Откъде познаваш Ратан?
— Нали ти казах, не го познавам. Наистина. Смятах, че е свързан с един мой приятел.
— Кой точно?
Тя се поколеба.
— Джейми — Джеймс Сандерсън.
Шофьорът се разсмя.
— Джейми — Джеймс Сандерсън. Водният адвокат, за когото обичаш да пишеш.