Имаше чувството, че времето им изтича. Калитата щяха да почукат на вратата всеки момент. Нямаше друго обяснение. Шест калита на мисия в „Тайян“ беше прекалено голямо съвпадение. Несъмнено идваха насам. Момичето свърши с пъхането на вещите си в огромната чанта на Луси.
— Добре, готова съм — каза тя.
Анхела я огледа щателно. Добре пасваше на обстановката с тази прилепнала черна купонджийска рокля. И с нея като нищо щеше да успее да се измъкне. Богат нарк с каубойските си цвъчки и малка тексаска катеричка. Можеше и да стане. Кофти работа, че имаше синина на лицето обаче. От друга страна, това я правеше да изглежда по-реална, кисело си каза Анхела.
— Обаче живееш в много гнусен свят, малката.
— Какво?
— Нищо. Ела.
Тя изглеждаше болезнено нестабилна — или от удара по главата, или от ужаса покрай всичките трупове наоколо. Той ѝ подаде ръка.
— Облегни се на мен.
Тя дори не му се съпротивляваше, когато я залепи за себе си и я поведе през вратата. Притискаше се към него, все едно беше белият ѝ рицар. Момичето определено беше яко загазило, дума да няма.
Пред тях калитата тъкмо завиха иззад ъгъла.
Анхела придърпа мацката още по-плътно. Промърмори:
— Престори се, че ме харесваш. Че си умираш за приятеля си!
Тя се залепи за него. Той сведе глава да надникне в очите ѝ и остави каубойската периферия да го заслони от погледите на калитата.
— Може да идем по клубовете тая нощ, а, muchacha? — рече той и я притисна собственически, докато се разминаваха с калитата. — Ще ми потанцуваш пак, нали?
И въпреки че я усещаше как притреперва от ужас, малката му се усмихна и дори отговори, задъхано и сластно:
— Ами да, Папи! Нали искаш да ме гледаш как танцувам, Папи? Ще ти хареса ли, Папи?
Литургия от изпълнени с кокетство окуражителни слова, излети толкова гладко, че като нищо би могла да е най-щастливото момиче във Финикс. Късметлийска тексаска чукалка, която си е лепнала свой собствен скъпар.
Под всичкия този страх момичето беше яката работа.
Стъпките на калитата заглъхнаха зад гърба им. Анхела насочи Мария към атриума, като си отваряше очите за още негодници. Качиха се на един асансьор, но докато слизаха, той мерна поне двама калита да пазят главния изход. По-агресивни от останалите. Бавеха хората с баджове, надничаха поотделно във всяко лице при преминаването им… Анхела плесна по един от бутоните и успя да спре асансьора на пети етаж.
— Какво става?
— Малък проблем, това е всичко… — той изведе Мария от кабината и започна да говори, за да я разсее. — Имаш ли къде да се прибереш след всичко това?
Тя все още изглеждаше уплашена, но кимна.
— Аха. Имам. Един… тип.
— Готин ли е? — Анхела търсеше други изходи. Калитата бяха завардили всичко.
— Грижи се за мен — каза момичето.
Той ѝ махна да поседнат на пейка в парка. Намираха се точно до малък басейн с декоративни шаранчета, част от пречиствателната система на „Тайян“. Езерцето преливаше през един отточен улук и се спускаше четири етажа по-надолу в обрасло с лилии езерце. Отгоре Анхела виждаше, че водата изтича в изкуствена пещера.
Убеден беше почти напълно, че Кейтрин Кейс е използвала същата биотектска фирма и за своите „Сайпръс“. Водата, до която седяха, щеше да достигне до вътрешностите на „Тайян“, където да я филтрират и да се превърне в питейна.
Анхела се взираше в езерцето и бълбукащия му водопад с все лилиите му и биолуминесцентните риби и изпита завист. Водата щеше да напусне този парк и градинския терен, но той не можеше. Не и с тези калита, затворили всички изходи със своите лъскави значки.
Напразно се оглеждаше за спасително убежище, но нищо не му се наби в очи. Над главите им телевизионните екрани продължаваха да врещят новините за разрушената стена в Колорадо.
— Гледай телевизия — настоя Анхела.
— Защо?
— Защото всички други го правят, а ние трябва да се сливаме с тълпата.
Разрушенията бяха огромни. Бяха паднали насипите „Блу Меса“, също и „Мороу Пойнт“ и „Крайстъл“. Всичко по Гънисън. Същата река, където Елис беше пратен да изкупува права.
Кейс щеше да побеснее.
Момичето се взираше в срутения язовир.
— Кой го е направил?
Същият въпрос, който най-вероятно задаваше Кейтрин Кейс, но с многозначителното допълнение от „защо не съм знаела, че предстои такова нещо“.
Анхела не завиждаше на Елис, ако той изобщо изникнеше отново. Кейс щеше да му набучи главата на кол, задето е пропуснал това чудо.
— Сигурно Калифорния. Ще отричат, но водата е тяхна. Колорадо не я пращаше надолу, както се полага.
— Защо така?
— Фермите съхнат, кравите умират. Стандартни неща.
— Затова Калифорния е взривила стената?