Анхела пристъпи през вратата.
— Мислех, че си заминал за Вегас, Хулио.
Доскорошният му приятел изтърва ножа и измъкна пистолет. Гангстерът cholobi се мушна зад Луси и опря ножа в гърлото ѝ. Анхела усети присъствието на смъртта — черните ѝ крила биеха във въздуха. Двамата с Хулио вдигнаха пистолетите си, но той стреля пръв. Главата на плешивия cholobi направо избухна и той рухна встрани от Луси. Куршумът на противника улучи Анхела в рамото и го блъсна назад като конски къч. Водосрезът се опита да вдигне пистолета и да отвърне на огъня, но не се случи нищо. Куршумът беше повредил по някакъв начин ръката му. Не можеше да я мръдне.
— Казах ти, че трябваше да се махнеш — обади се Хулио.
Пак дръпна спусъка. Докато пистолетът му гърмеше, Луси се хвърли напред. Както си беше вързана, катурна стола върху Хулио. Куршумът, предназначен за окото на Анхела, изсвистя покрай ухото му.
Луси и похитителя ѝ се стовариха на пода, преплели тела. Хулио с порой проклятия изрита настрани и журната, и стола. Анхела преметна зига в лявата си ръка и се облегна на стената. Противникът му вдигаше вече пистолета си, но беше твърде бавен.
Анхела стреля.
На гърдите на Хулио се появи кървава дупка. Анхела продължаваше да дърпа спусъка. По врага му разцъфтяха още дупки. Гърди. Лице. Корем. Кости и кървава мъгла.
Хулио изтърва пистолета си и падна. Търколи се в опит да докопа отново оръжието. Анхела се запрепъва натам и го изрита надалеч. Розетки кръв оцветяваха гърдите на доскорошния му другар. Челюстта му беше строшена. При всяко вдишване в устата му гъргореше кръв. Водосрезът приклекна до него.
— За кого работиш? — поиска да знае. — Защо го направи?
Обърна Хулио и се втренчи в ухиленото му лице със строшени зъби. Негодникът се опитваше да каже нещо, но гласът му хъхреше. Анхела го придърпа по-наблизо и притисна ухо към устните му.
— Защо? — настоя, но Хулио просто се закашля за последно, пръсна кръв и зъби и умря.
Анхела се отпусна назад, стисна раненото си рамо и се опита да осъзнае значението на предателството на Хулио.
— Може ли… може ли… помощ?
Луси лежеше на пода, все още вързана за стола.
— Какво? А, да. Съжалявам.
Анхела отиде да потърси нож. Намери на плота. Тромаво преряза с лявата си ръка въжетата и освободи журната.
— Добре ли си?
— Аха — каза тя прегракнало. — Ще оживея.
Отлепи се от прекатурения стол със сковани движения. Сви се на топка и се втренчи в Хулио и мъртвия cholobi.
— Добре ли си?
Тя си остана свита, притиснала коленете си. Пъхтеше. Странно настоятелно се взираше в похитителите си.
— Луси?
Най-сетне тя си пое треперливо дъх и очите ѝ като че ли се фокусираха.
— Добре съм — изправи се с омекнали крака и отиде да си вземе тениската. Огледа разрязания парцал и го захвърли. Върна се до мъртвия cholobi и приклекна до него. Захвана се да му дърпа безръкавката. Анхела грижливо отклони очи, докато тя се обличаше.
— Да не ти пука — изхриптя Луси. — Това са просто цици.
Той сви рамене, но въпреки това не я погледна. Чу я да си поема остро дъх, докато дърпа дрехата над разкъсаната си кожа.
— Добре, в приличен вид съм — каза. — Благодаря, че ме спаси.
— Казах ти, че мога да помогна — обади се той.
— Аха — Луси се разсмя треперливо. — И от теб има полза.
Изправи стола и с гримаса седна на него. Кръвта ѝ вече почваше да петносва блузата. Погледна надолу към петната и отлепи плата от кожата си. Ръцете ѝ трепереха.
— Как ме намери?
— Сложих проследяващо устройство на пикапа ти. И още едно в чантата.
— Тя не е в мен.
— Един човек е видял как те отвежда Хулио. Ти извади късмет, понеже е използвал старите си скривалища. Трябвало е да ги сменя по-често, но не го е сторил.
— Мислех, че сте заедно.
Анхела се втренчи в трупа на Хулио.
— И аз така мислех.
Направо му настръхваше козината да признае колко неща е пропуснал да забележи. Трябваше да го види от самото начало. Ако не в човека, то в подробностите около него. Беше изпуснал цели парчета от пъзела. Това го накара да се почуди какво ли още не е видял.
— Какво знаеш за всичко това, което не си ми казала преди? — попита той.
— А защо да ти го казвам сега?
— Освен че току-що ме простреляха заради теб?
— Не рискува заради мен. Ти го направи за Вегас. За малката мис Кейтрин Кейс.
Анхела се озъби:
— Така ли ще играем играта?
— Това заплаха ли е? — попита Луси. — Смяташ да си пробваш късмета с мен, както сториха дружките ти?
Усмихваше се тънко и сега той забеляза, че тя държи пистолет в ръката си.
„Как…“
Оръжието на Хулио. Взела го е, докато се е разсейвал. Не пропускаше нито една подробност.