— Обзалагам се, че ще те бия по бърза стрелба — промърмори тя и сивите ѝ очи бяха като твърди, студени парчета лед.
Анхела я изгледа сърдито:
— Не съм такъв. Току-що заради теб теглих куршума на приятел. Смятам, че заслужавам да знам защо.
Луси се взираше в него със стиснати зъби. Накрая кимна и сведе поглед към Хулио.
— Той е убиецът на Джейми и онзи другия тип, Восович. Искал е да отмъкне водните права, които Джейми е продавал за своя собствена изгода. Според мен е устроил засада на Джейми и своя човек при срещата, така че да ги докопа. Обаче шегата останала за негова сметка. Джейми вече бил продал правата на Калифорния.
— Изобщо не ги е готвел за нас?
— Джейми мразеше Вегас. Просто се е ебавал с вас. Казах му, че не сте лъжица за неговата уста.
— Значи ги е продал на Майкъл Ратан?
— Така мисля. Твоят… приятел… определено искаше да знае дали мога да вляза в компютъра на Ратан. Съдейки по думите му, онзи се опитвал да стори почти същото, което бил направил Джейми. Да продаде правата на играча с най-висок залог. Така че се свързал с най-вероятния купувач — Вегас… — Луси се ухили криво. — Приятелят ти си умираше да разбере дали мога да отворя компютъра на Ратан.
— Можеш ли?
— Съмнявам се. „Ибис“ имат доста добра охрана… — тя погледна към Анхела. — Кървиш.
— Казах ти, че ме простреляха заради теб — озъби се той смутен.
Тя се разсмя при тези думи:
— Моят герой! — стана и отиде в кухнята. Върна се с наръч салфетки. — Нека погледна.
Той я отблъсна:
— Добре съм си. Просто ми разкажи за сделката, която е въртял приятелят ти Джейми.
— Не. Нека да погледна!
Каза го със заповеден тон. Анхела се предаде. Смъкна якето си. Луси смукна въздух през зъби.
— Също и ризата.
Той простена, но ѝ позволи да му смъкне тениската.
Журната плъзна очи по гърдите му — по белезите и татуировките.
— Бил си в банда?
— Преди много време… — той сви рамене и пак простена. — Преди да се хвана на работа за Кейс. Преди да стигна до Невада.
Луси съсредоточи вниманието си върху рамото му.
— Якето е поело по-голямата част от удара. Но кожата ти изглежда, все едно са я прекарали през месомелачка.
— Хулио обича чопърите. Куршуми, които се взривяват. Не са добри срещу защита обаче.
— Радвай се, че якето ти е балистично.
— Върви в комплект с работата.
— В много престрелки ли се забъркваш?
— Не и ако мога да ги избягна — изсмя се Анхела. — Оръжията имат навика да убиват.
Луси се намръщи.
— Тук вътре има много шрапнели… — върна се да порови в кухненските шкафове и се появи с бутилка текила и нож.
Анхела направи гримаса.
— Какво? — предизвика го тя. — Искаш ли да идем в болница? Да видим как ще им хареса на ченгетата от Финикс раната ти?
Той се предаде.
Луси беше ефикасна. Режеше, боцкаше и ръчкаше. Изля текила върху раната, а той стисна зъби и го понесе. Тя не му се извини за това, което правеше, нито пък го обърна на показно. Просто дълбаеше, сякаш разкопките в рамото на ранен с огнестрелно оръжие не са по-различно нещо от бърсането на масата след вечеря.
Добра беше. Анхела я гледаше как се врязва в накъсаното месо на рамото му, свъсила съсредоточено вежди и с втренчени в задачата сиви очи.
— Много опит ли имаш с куршуми? — попита.
— Имам малко. Навремето в един бар стреляхме по койоти. След това слизахме да ги дерем.
— Койоти ли?
— От косматия вид.
— Вадила си куршумите от застреляните от теб животни?
— Не. Това го правех за един приятел. Мой познат фотограф се остави да го прострелят няколко пъти. Остана заклещен насред едно клане, когато стрелците се върнаха за втори откос…
— Фотографът, с когото беше в моргата.
— Добра памет имаш. Да. Тимо… — ножът се заби дълбоко. Анхела изсъска. Луси вдигна очи. — Извинявай.
— Не се оплаквах.
Тя лекичко се ухили при тези му думи:
— Корав пич си, а?
— Трябва да съм корав. Влиза в базовата подготовка на водосрезите.
— Мислех си, че водосрези не съществуват.
— Така си е — Анхела стисна зъби срещу болката. — Ние сме мираж.
— Плод на въображението на Финикс — промърмори Луси.
Той не можеше да се сдържи да не я хареса. Имаше нещо специално в ефикасността ѝ, в липсата на глупости. Повечето хора в момента просто щяха да са загубили и ума, и дума, ако са преживели онова, през което беше минала, а тя беше станала от стола на мъченията и се беше върнала в играта.
Луси огледа преценяващо раната му. Анхела си каза, че най-много му харесват очите ѝ. Все му се искаше да ги обърне към него. Искаше да потърси разпознаването, което беше сигурен, че ще види в тях.