Процедурата е бърза и проста и предполага по-слабо чувствителна фотографска хартия, третирана с разтвор на сулфанилова киселина, дестилирана вода и алфа-нафтиламин. Притисната върху въпросното място на дрехата и впоследствие подложена на допълнителна обработка, дава специфично пурпурночервено оцветяване.
— Разбира се, че ще изискаме и енергоразпръскваща спектроскопия — добавих аз, — но в наше време е добре да се правят повече неща, понеже оловото бавно, но сигурно изчезва от арсенала, а повечето от тези тестове идентифицират оловото, което пък е токсично за околната среда. Затова да започнем да проверяваме за цинкови и алуминиеви сплави, за различните стабилизатори и пластификатори, каквито добавят към барута при производството. Поне тук, в Съединените щати. Не говорим за бойното поле, където тровенето на околната среда с тежки метали се приема положително и целта е създаването на мръсни бомби — колкото по-мръсни, толкова по-добре.
— Не това е нашата цел, надявам се.
— Не, не е. Ние не правим така.
— Никога не знам на какво да вярвам.
— Аз знам на какво да вярвам; поне в някои отношения. Зная какво отново се връща върху нас, когато докарат военните ни в Доувър — отвърнах. — Знам какво има в тях. И какво няма. Знам какво произвеждаме ние и какво — другите: иракските бунтовници, талибаните, иранците. Това е едно от нещата, които правим — анализираме материала, за да преценим кой го произвежда и кой го доставя.
— Значи, когато слушам за оръжие или бомби, произведени в Иран…
— Оттам тръгва всичко. Как разбират Съединените щати? Чрез проучване на нашите мъртъвци. Правим изводи въз основа на онова, което ни показват те.
Подехме този разговор за войната заради онази, другата война, убила един човек, прекалено млад, за да бъде преустановен животът му. Мъж, извел хрътката си — вече на възраст — на разходка в цивилизования свят на Кеймбридж и свършил под моите грижи.
— В Тексас са разработили наистина любопитна технология, за която бих искала да науча повече. — Връщам се отново върху барутния нагар, понеже е по-безопасно да говорим за това. — Съчетание на микроекстракция в твърда фаза с газова хроматография и азотно-фосфорен детектор.
— Съвсем като за Тексас. Там щатският закон постановява всеки да носи оръжие. Или огнестрелното оръжие може да се отчете като разход пред данъчните, подобно на земеделието и животновъдството тук?
— Е, не съвсем — отвърнах. — Но бихме искали да направим нещо подобно в нашия Център. Очаквам повсеместно и широко разпространение на „зелените“ боеприпаси.
— Разбира се. Не замърсявай околната среда, докато произвеждаш оръжие.
— Учените по времето на Сам Хюстън са можели да доловят прашинка барут, но в случая и това не е приложимо, защото знаем, че в този човек металът, макар и в големи количества, е почти на микроскопско равнище. Все пак, макар и превантивно, Марино би следвало да приложи набора за барутен нагар поне върху ръцете. Мъжът е бил въоръжен, все пак.
— Зная, че поне това е направил, преди да снеме отпечатъците — каза Ан. — Заради огнестрелното оръжие, макар да нямаше показатели, че е било използвано. Поне когато влязох в идентификационната, го видях да взема натривки от ръцете му.
— Не и от раната обаче, понеже я установихме по-късно. Тя не е била тампонирана.
— Не съм правила нищо. И не бих направила. Не е в моя ресор.
— Добре. Ще се погрижа за това, когато стигна дотам. И когато го обърнем — реших аз. — Да извадим вътрешностите сега, за да тампонирам повърхността на раневия канал. Ще използвам магнитнорезонансните изображения като карта и ще взема колкото може повече материал с надеждата, че макар да не ги виждаме, ще изолираме някаква част от тях. Знаем, че става дума за метал. Въпросът е какъв е металът и как е използван.
В монтираните на стената стоманени шкафове намерих попивателна хартия. А Ан извади вътрешните органи от тялото и ги постави върху дисекционната дъска.
— Не мога да ти опиша какъв проблем са в наше време хората с метал в тялото — говореше тя, докато обираше органни фрагменти от гръдния кош, който сега зееше отворен и празен като китайска купа, а ребрата проблясваха мътно насред яркочервената плът. — Включително стари куршуми от неекологичен вид. Сдобихме се с подобни субекти след болничните обяви за набиране на доброволци. Говоря ти за съвършено нормални хора. За всички онези хора, които се отзоваха, а те са точно толкова нормални, колкото ние с теб, представяш ли си? От нищо не се оплакват. Като че ли е естествено да имаш стар куршум в тялото си.