— Да го обърнем — казах.
Лишен от органите си, той беше с лек торс и с тежка глава.
Измерих входната рана, описах я, посочих точното й местоположение и проследих раневия канал през органите. Установих всяка зона, перфорирана, както вече бях сигурна, от тесен нож с двуостър край.
— Ако погледнеш раната, ще забележиш двата остри ръба — ъглите, оставени от двете остриета, върху това, което прилича на илик — обясних на Ан.
— Виждам — каза тя. Погледът й иззад пластмасовите очила издаваше несигурност.
— Виж тук обаче. Тук, в сърцето, свършва раневият канал. Забележи колко еднакво изглежда той в двата си края. И от двете страни е силно заострен. — Приближих лампата и й подадох лупата.
— Малко по-различен е от раната на гърба — каза тя.
— Да. Защото, когато е стигнало сърдечния мускул, острието не е проникнало дълбоко в него; влязъл е само върхът. За разлика от другите рани, които е оставило след себе си — показвах й аз. — Върхът е проникнал и е бил последван от острието, и както сама можеш да се увериш, единият край на раната е само малко по-изтъпен и по-разтеглен. Ето, тук се вижда много ясно. Проболо е левия бъбрек и е продължило по-нататък.
— Мисля, че разбирам за какво говориш.
— Не е това, което човек очаква от нож — пеперуда, нож за обезкостяване, кама, които са все с две остриета — и двете са остри от върха до дръжката. Това ми напомня за връх на копие — изострено от двете страни на върха, но след това става с един ръб. Виждала съм такива бойни ножове, или по-точно нещо като дълъг нож с двуостър край или байонет, при които върхът на острието е заострен от двата края, за да улесни проникването при пробождане. Следователно, имаме входно отвърстие от около сантиметър и два остри края на раната, като единият е малко по-изтъпен от другия. Ширината е от около милиметър и половина. — Аз правех измерванията, а Ан ги записваше върху схемата на тялото.
— Значи острието е около 0,9 милиметра при върха, а в най-широката си част е милиметър и половина. Много е тясно. Почти като стилет — каза тя.
— Стилетът обаче е с двуостър резец.
— Правен по поръчка? Острие, което инжектира нещо, което впоследствие експлодира?
— Без да предизвика термални наранявания, без изгаряния. Всъщност, това, което виждаме тук, напомня повече на измръзнало място, на което тъканите са твърди и обезцветени — напомних й, докато измервах разстоянието от отвърстието върху гърба на човека и тила му. — Шейсет и три сантиметра и седем милиметра; на пет сантиметра от средата на гръбначния стълб. Посоката е нагоре и навън, с обширни подкожни и тъканни емфиземи по раневия канал с напречен прорез през лявото дванайсето ребро. Перфориран параспинален мускул, околобъбречна мастна тъкан, лява надбъбречна жлеза, ляв бъбрек, диафрагма, ляв бял дроб, перикардиум, свършва в сърцето.
— Колко дълго трябва да е едно острие, че да перфорира всичко това?
— Поне дванайсет сантиметра.
Тя включи аутопсионния трион и отново обърнахме тялото по гръб. Поставих облегалката за глава под врата и разрязах черепа от ухо до ухо по линията на косата, така че разрезът да остане невидим. Отпрепарирах скалпа и свалих лицето като чорап, като нещо тъжно, с разкривени черти, сякаш плачеше. Черепът блесна, бял като яйце.
15.
Не бях осъзнала, че слънцето е изгряло. Едва когато отворих вратата на кабинета си и ясното синьо небе ме посрещна иззад високите прозорци, видях, че арктическият фронт се е отместил на юг.
Погледнах надолу от седмия етаж към колите. Пълзяха бавно по заледения, набразден бял път. Срещу тях вървеше снегорин с жълто гребло, вдигнато като щипка на рак, втурнал се в панически бяг, за да открие подходящото място, където да снижи греблото с прещракване, което достигна до мен, и да изстърже настилката, която така и нямаше да изчисти добре заради леда.
Брегът на реката се белееше, водите на Чарлз с цвета на стара бутилка от синьо стъкло бяха набраздени от течението, а отвъд тях, в далечината, се виждаха бостънските небостъргачи, облени от лъчите на ранното слънце; кулата „Джон Хопкинс“ се извисяваше по-високо от всички останали, високомерна и непоклатима, като уединен стълб над руините на древен храм. Допи ми се кафе. Импулсът беше краткотраен, но все пак влязох в банята и спрях поглед върху кафемашината на плота до мивката и кутиите с капсули; капсули с лешник.