Взех телефона и набрах номера на Бентън. Когато отговори, дочух гласове в далечината и смущенията в лошата връзка.
— Нож, наточен или оформен на нещо като струг, може би ръждясал, в някоя работилница, приземие или изба, където има пръст, буболечки, гниещи зеленчуци, евентуално влажен килим — казах без предисловие аз, докато пишех в търсачката „нож“ и „експлозивни газове“.
— Кое е било наточено? — не дочу Бентън, после се обърна към някой друг. Стори ми се, че каза: „трябват ми ключовете“, а после „трябва да продължа“. — Работим тук, но не в добра посока. — Отново говореше на мен.
— Оръжието, с което е бил прободен мъжът. Струг, точило, най-вероятно старо и неподдържано, със следи от ръжда, ако съдя по металните стружки и фините частици, които забелязвам. Мисля, че острието е било наточено, сигурно за да стане по-тънко, и с остър връх от двете страни, който да го превърне в копие. Би могъл да е наточен и полиран с всичко, дори с пила.
— Говориш за стари и ръждясали електрически инструменти. Много ли е ръждата?
— Металообработващи инструменти от всякакъв вид, не непременно електрически. Не мога да бъда толкова прецизна. Не съм специалист в металообработването и не съм в състояние да кажа дали ръждата е много или малко. Само установих вида на стружките. — „Взривни газове. Как да почистим свещите. Обикновени газове, свързани с металообработването и ръчно изкованите ножове“ — прочетох наум на екрана. После се обърнах към Бентън. — Не се правя на специалист по анализ на следи, но ги улових микроскопски. Не бях виждала подобно нещо досега, и определено не в кръвта. Но пък и никога не съм търсила точно такъв тип артефакти. Не съм имала повод да търся нещо подобно и не съм свикнала да използвам попивателна при вътрешни пробождания. Допускам, че по принцип е възможно да има всякакви фибри, частици и парченца, въведени в хора, които са били застреляни, прободени, набити на кол или бог знае какво.
Написах „инжекционен нож“ в полето за търсене, защото се сетих за дистанционно прилаганите инжекции; за захранваното с въглероден двуокис оръжие, което дистанционно задвижва направлявани капсули с обездвижващи вещества или транквилизатори, снабдени със слаб заряд и хиподермална игла. Защо да не може да се направи същото с нож, ако има начин да бъде задвижен и в острието е пробит тесен канал с отвърстие при върха?
— Сега тръгвам към колата — каза Бентън. — Ако няма тежки задръствания, ще съм при теб след около четирийсет и пет минути или час. Пътищата не са толкова лоши. Сто двайсет и осем не е зле.
— Е, това не беше трудно. — Разочарована съм. Нещо с такъв потенциал за смъртоносно разрушение не би следвало да е така лесно установимо.
— Кое не е трудно? — попита Бентън в мига, в който погледът ми попадна върху тактически нож с отвърстие за газ при върха и неопренова дръжка в облицована със стиропор пластмасова кутия.
— Патрон със сгъстен въглероден двуокис в дръжката… — зачетох на глас. — Изхвърля тринайсетсантиметровото острие от неръждаема стомана в мишената с едно натискане на палеца върху бутона за освобождаване, вграден в предпаз…
— Кей? Кой е при теб в момента?
— Инжектира замразен газ с обема на баскетболна топка, или над 650 милилитра при около 370 килограма на 0.00064516 кв.м. — продължих и се запитах колко ли хора имат подобно оръжие в домовете си, в колите си, в принадлежностите си за къмпинг или в джоба, докато се разхождат наоколо. Трябваше да призная, че беше изключително. Едно от най-плашещите неща, които бях виждала. — В състояние е да повали голям бозайник с едно пробождане…
— Кей, сама ли си?
— Мигновено замразява тъканта на раната, забавя кървенето, което би привлякло други хищници, затова, ако ви се наложи да се защитите срещу голяма бяла акула например, раната няма да прокърви във водата и да привлече други акули, преди да се отдалечите на безопасно разстояние. — Четях и обобщавах. Изпълни ме погнуса. — Нарича се „Оса“. Можеш да си го поръчаш по интернет за по-малко от четиристотин долара.