Свали и другия ботуш; прибра и двата отстрани. Забелязах, че косата му е оформена с гел на остри прави фитили и че си е обръснал брадата и мустаците. Брайс беше дребен, но силен, със стегнато телосложение, с русото очарование на момче от хора — ако използвам това клише, понеже по изключение беше вярно. С брада просто не приличаше на себе си, което, допускам, беше и идеята — да изглежда като някой друг, да се превърне в неустрашим и дързък образ от типа на Джеймс Бролин, или да започнат да го възприемат сериозно като Уолф Блицър — и двамата му бяха любимци. Моят главен администратор, моята дясна ръка имаше множество прочути въображаеми приятели, за които говореше с лекота, сякаш настройването на техния образ на някой от големите телевизионни екрани, които притежаваше, или записът на дигитално видео ги правеше реални като съседа на неговия етаж.
Определено много добър в работата си за мен, с дипломи по криминално право и обществена администрация, на пръв поглед Брайс Кларк изглеждаше не на място, сякаш се беше изплъзнал от програмата за проверка на командите, но през последните години на съвместна работа активно се възползвах от това в свой интерес. Външните хора, и дори екипът тук, невинаги осъзнаваха, че моят възкръснал от мормонството, многословен по един натрапчив начин манекен и шеф на персонала не би следвало да се подценява. Ако не друго, той беше склонен към воайорство и обожаваше да „ме осведомява“, както сам се изразяваше. Нищо на този свят не му доставяше по-голямо удоволствие от информацията, която събираше като сврака и криеше в гнездото си. Опасно беше да не му се харесаш. Знаех го от личен опит. Шеговитостта и демонстративното благоразположение бяха бункерът, в който криеше своята по-застрашителна същност, и с това ми напомняше за бившата ми секретарка Роуз. Допуснеше ли някой грешката да се отнесе към нея като към простовата застаряваща женица, след време се оказваше с откъснат крайник.
— ФБР? Вътрешна сигурност? Не бях виждал такива досега. — Приведен на стола си, стъпил на пода по чорапи, Брайс отваряше ципа на найлоновия си спортен сак.
— Най-вероятно са от ФБР… — Той обаче нямаше да ме остави да довърша.
— Ами, онзи грубиян съвършено се вписва в картинката. Страшно як, със сив костюм и палто от камилска вълна. Мисля, че във ФБР ги уволняват, ако качат килограми. Да пожелаем успех на системата за наемане на хора в Съединените щати. Зашеметяващо добре изглежда, трябва да му се признае. Видя ли го? Знаем ли как се казва и от коя служба е? Не го познавам от Бостън. Може да е нов.
— Кой? — Мислите ми сякаш рикошираха в стена.
— Божичко, изморена си. Агентът в онзи огромен, лош черен форд „Експедишън“, възпламеняващото подобие на футболен играч от „Клуб Веселие“, обаче ти сигурно не гледаш този сериал, а той е най-добрият; не си представям, че някой може да не се влюби в Джейн Линч, освен ако не знаеш коя е тя всъщност, понеже най-вероятно не си хванала „Ел Връзки“, но сигурно поне си чувала за „Спускането“ и „Лудият на Макс“? Какви кинти са това, божичко! Момчето от Бюрото в черния форд изглежда точно като Фин…
— Брайс…
— Както и да е, видях всичката онази кръв; видях колко е кървило тялото от Нортънс Удс в чувала; наистина ми се стори дяволски зле и си казах: „Това е то. Краят на това място“. Между другото, всичкото това цупене и пуфтене от страна на Марино, сякаш всеки момент ще срине къщата, на ръба на пристъп, на който само той е способен, ако някой бъде донесен тук жив и умре в хладилника. Затова казах на Итън, че може да ни се наложи да затягаме коланите, понеже най-вероятно ще се окажа безработен. А пазарът на труда точно сега? Десет процента безработица, направо кошмар, а много се съмнявам, че „Доктор Джи“ ще ме наеме, понеже всеки служител в морга на тази планета иска да е в нейното шоу, но ще те помоля да вдигнеш телефона и да ме препоръчаш, ако това място тук замине в тоалетната чиния. Защо да не направим някое риалити шоу? Сериозно говоря. От години вече си имаш свое шоу по Си Ен Ен, защо ние да не направим нещо тук?
— Трябва да поговорим с теб за… — Но когато е в подобно настроение, всичко е безсмислено.
— Радвам се, че си тук, и съжалявам, че се прибираш у дома заради нещо толкова ужасно. Цяла нощ не съм мигнал. Чудех се какво ще кажа на репортерите. Когато видях всички тези коли зад сградата, си помислих, че са от медиите; наистина нямаше да се изненадам, ако камионите от телевизиите…