— Брайс, трябва да се успокоиш и може би да си свалиш очилата…
— По новините обаче няма нищо, доколкото съм информиран; нито един репортер не ми се е обадил, не ми е оставил съобщение тук, или…
— Трябва да погледна някои неща, а ти — да млъкнеш. Моля те — прекъснах го.
— Добре. — Той си свали очилата, докато наместваше краката си във високи черни кецове. — Само малко съм поизнервен, доктор Скарпета. А знаеш какъв ставам, когато съм нервен.
— Чувал ли си се с Джак?
— Къде е Устата на истината, когато ти трябва? — Джак завързваше кецовете си в момента. — Не искай от мен да се преструвам, а аз, при цялото си уважение, ще те помоля да го уведомиш, че повече няма да отговоря лично на нито една негова дума. Слава богу, вече си у дома!
— Защо го казваш?
— Защото единственото, което правеше тук, беше да се разпорежда, сякаш аз работя на лавка за бързо хранене на „Уендис“ и трябва да обслужвам шофьорите на всички автомобили. Лае и съска, косата му пада, а аз започвам да се питам дали ще изрита някой от нас, може би мен, или пък ще ме удуши с черния си пояс, или каквото там, по дяволите, има, ще прощаваш. Ставаше все по-лошо, а не биваше да те безпокоим в Доувър. Казах на всички да те оставят на мира. Всеки казваше на останалите да те оставят на мира, защото иначе ще отговарят пред мен. Едва сега разбирам, че не си мигнала цяла нощ. Изглеждаш ужасно. — Сините му очи ме измериха. Преценяваха облеклото ми; носех същите военни панталони в цвят каки и черната блуза с копчета на врата и кръста на Съдебномедицинските служби към Въоръжените сили, които облякох в Доувър.
— Дойдох направо тук и нямаше с какво да се преоблека. — Най-после успях да си отворя устата. — Не зная защо си правиш труда да сменяш „Л. Л. Бийн“ със стар чифт „Конвърс“ от баскетболния лагер.
— Зная, че имаш набито око, и зная, че знаеш, че никога не съм бил на баскетболен лагер, понеже всяко лято ходя на музикален лагер. „Хюго Бос“ на половин цена от „Ендлес дот ком“ плюс безплатна доставка — каза той и стана. — Ще направя кафе, а ти ще пийнеш малко. Джак не ми се е обаждал; не е нужно да ми казваш, че имаме проблем и че той навярно е свързан с онези двама агенти на нашия паркинг, които очевидно страдат от личностно разстройство. Не разбирам защо не могат да положат усилие да се държат по-приятелски. Ако носех тежко оръжие и можех да арестувам хората, щях да се държа като слънчице с всички, да се усмихвам и да бъда мил. Защо не? — Брайс профуча край мен, вмъкна се в кабинета ми и изчезна в банята.
— Мога да прескоча до вас и да ти донеса някои неща, ако искаш. Само ми кажи. Делови костюм или нещо по-небрежно?
— Ако трябва да остана тук… — Опитах се да кажа, че може би това наистина е вариант.
— Действително трябва да ти направя нещо като гардероб, късче висша мода в централния офис. О-о-о, гардероб? — извиси глас той, докато правеше кафето. — Сега, ако ще си имаме свое шоу, трябва да разполагаме с гардероб, фризьор, грим, да не се окажеш никога вече в подобни зацапани и вонящи на смърт дрехи, не че казвам, че… Както и да е. Най-добре ще е, ако се прибереш у дома и направо си легнеш. — Горещата вода шумно съскаше през капсулата. — Дали пък да не изтичам да ти донеса нещо за хапване? Зная, че когато съм изморен и недоспал… Мазнини. — Излезе от банята ми с две чаши кафе и продължи: — Има си време и място за всяко нещо. „Дънкин Донътс“, техните кроасани с наденичка и яйце — какво ще кажеш? Може би два? Изглеждаш ми малко поотслабнала. Животът сред военните наистина не ти понася, шефе.
— Обаждала ли се е тук жена на име Ерика Донахю? — попитах и седнах на бюрото си с кафето, което не бях сигурна, че ще изпия. Отворих чекмеджето с надеждата, че някъде тук може би е скрито някое шишенце „Адвил“.
— Да, няколко пъти. — Брайс предпазливо отпи от горещото кафе и се облегна на рамката на вратата между кабинетите ни.
Понеже замълча, попитах:
— Кога?
— Веднага щом излязоха новините за сина й. Преди около седмица, мисля, когато обявихме убийството на Марк Бишъп.
— Говори ли с нея?
— В последно време май само я свързвах с Джак, когато за пореден път търсеше теб.
— За пореден път?
— Трябва да питаш него за версията му. Не зная какво ще ти каже той — отвърна Брайс.
Подобна предпазливост спрямо мен му беше крайно неприсъща. Изведнъж беше станал резервиран.
— Но е разговарял с нея.