— Това беше… — Имаше навика да гледа към тавана, сякаш всички отговори бяха там. Това беше и любима негова тактика за протакане. — Миналия четвъртък.
— И ти си разговарял с нея? Преди да прехвърлиш разговора към Джак?
— По-скоро слушах.
— Как се държа, какво ти каза?
— Беше много любезна, като жена от висшето съсловие, каквато си е, доколкото знам. Искам да кажа, че има хиляди неща за семейство Донахю и Джони Хинкли Джуниър. Почти толкова прочут е, колкото… „И като видя какво е направил, той прибра своя ръждясал пистолет за пирони…“ Ти обаче сигурно не четеш цялата тази помия по разните долнопробни сайтове като „Нездраво дребнотемие“, „Злостна-някаква-педия“, „Записки от подземието“ или каквито и да са там, а аз ги следя, отчасти защото това ми е работата, отчасти за да съм информиран какво се говори в сензационното, влюбено в греха киберпространство.
Отново плуваше в свои води. Изпитваше неудобство единствено когато го разпитвах за Филдинг.
— В един предишен живот мама била почти прочута пианистка, свирела в симфоничен оркестър. В Сан Франциско, мисля — продължи Брайс. — Попаднах на информация, че е учила при Юнди Ли, но много се съмнявам Ли да дава уроци. Само на двайсет и осем е, така че не се вързах и за секунда. Тя, разбира се, не е на себе си — можеш да си представиш. Говорят за сина й, че бил много начетен, имал някакви странни способности, нещо за следите от гуми. Детективът от Салем — Сейнт Хилеър, не го познаваш още, но го спомена. Явно Джони Донахю можел да погледне праха на някой паркинг и да каже: „Предна гума на Бриджстоун Батъл Уинг“. Случайно попаднах на това, понеже Итън има такива на своето беемве, което ми се ще да не обичаше толкова, понеже за мен всички тези мотоциклетисти са си чиста проба донори. За Джони говорят, че можел да решава математически задачи наум, и не ти говоря за „един банан струва осемдесет и девет цента, колко струват шест банана“? Нещо като Айнщайн. Колко е девет по сто и три, делено на корен квадратен от седем, например? Ти обаче сигурно си наясно с всичко това. Сигурен съм, че си в течение по случая.
— За какво по-точно искаше да разговаря тя с мен? Каза ли ти? — Познавах Брайс. Нямаше да изпусне човек като Ерика Донахю, докато не изцеди и последната думичка или капка търпение от нея. Беше ненадминат досадник; умът му мелеше клюките като воденичен камък.
— Е, очевидно, не го е направил той, и ако човек погледне непредубедено фактите, непременно ще долови непоследователността. Противоречията — отвърна Брайс, без да вдига поглед към мен.
— Какви противоречия по-точно?
— Тя каза, че е говорила с него около девет сутринта в деня преди убийството, преди той да тръгне към онова кафене в Кеймбридж, което сега е толкова известно и е на съседния ъгъл до къщата ти — продължи Брайс. — „Бискит“. Хората се редят на опашка пред вратата заради цялата тази известност. Изобщо не става дума за убийство. Както и да е, през онзи ден не се чувствал добре, според мама. Имал ужасни алергии или нещо такова и се оплаквал, че таблетките и инжекциите вече не действали; вдигал дозите и се оправял някак си, но се чувствал като парцал. Затова, според нейната логика, едва ли ще тръгнеш да убиваш някого, ако очите ти смъдят и носът ти тече. Не ми се искаше да й разправям, че съдът няма да обърне особено внимание на защита, основана на кихавица…
— Трябва да се обадя, а после ще обиколя наоколо. — Прекъснах го, преди да е опропастил целия ден. — Би ли проверил в лабораторията по трасология и балистика дали Ивлин е дошла, и ако е тук, моля те, кажи й, че имам няколко спешни неща за нея. Трябва да започнем от нея, после идват пръстовите отпечатъци, ДНК анализът, после токсикологията, а след това нещо, което ще се върне в лабораторията на Луси. От доста време вече там няма никого. А Шейн? Очакваме ли го? Трябва ми мнение относно един документ.
— Е, не сме отбор по ръгби, заседнал насред снеговете на Андите, че да прибегнем към канибализъм, за бога!
— Бурята снощи беше доста силна.
— Много време си била на юг. Това тук какво е? Двайсет сантиметра? Малко заледено, но като за нас — нищо работа.
— Всъщност, би ли помолил Ивлин да се качи незабавно? Покани я в кабинета на Джак. — Реших, че няма да чакам. Сетих се за лабораторната престилка, сгъната в кошчето за боклук.
Обясних на Брайс какво съм намерила в джоба. Настоявах за проверка със сканиращ електронен микроскоп, исках и щадящ химичен анализ.
— И много, много да внимава, да не отваря чувала и да не докосва нищо — казах на Брайс. — Предупреди Ивлин за отпечатъците от пръстите върху найлоновата лента. Което означава, че ще има и ДНК.