След като изолирах своя администратор от другата страна на затворената врата, реших да отложа разговора с Ерика Донахю за по-късно и да си дам време да реша какво да предприема. Трябваше да обмисля всичко.
Сега, като си спомнех за станалото след Доувър, ми се искаше отново да прочета писмото й, за да бъда сигурна в намеренията си, защото, като погледна яркосиньото небе на новия ден, още усещах лошия вкус след последната майка, с която говорих. Бях като отровена от спомена за телефонното обаждане на Джулия Гейбриъл и стъпките пред вратата ми във военната морга. Прозвищата, които тя ми лепна и обвиненията, които ми отправи, бяха горчиви и злостни, но аз съумях да ги задържа встрани от себе си, докато не направих своето откритие в кабинета на Филдинг. Оттогава в мислите ми се загнезди хладна сянка като тъмната страна на Луната. Не знаех какво е било казано и решено по мой адрес, нито какво е изровено, подобно на студенокръвно създание, което никога не умира и сега отново се е размърдало.
Не знаех какви досиета са били намерени и какво от онова, от което се страхувах и бях прогонила от спомените си след толкова години, е било съживено. Истината неизменно беше там, като нещо непривично, скрито в долап далеч от погледа; нещо, което никога не бих потърсила, но веднъж припомнено, ми показа, че не си е отишло, понеже никога не е било елиминирано или върнато на законния си притежател, какъвто аз в никакъв случай не бях. Грозното нещо обаче непрекъснато дебнеше наоколо, сякаш беше мое. И продължи да дебне. Понеже извършеното в Южна Африка стоеше скрито в моя гардероб, вместо да е там, където му беше мястото, когато се прибрах в Уолтър Рийд, след като бях обработила двата смъртни случая, единственото послание, което получих, беше, че всичко ще е наред. Благодариха ми за работата при медицинските служби към Въоръжените сили, при Военновъздушните сили, и ме освободиха предсрочно. Дългът ми беше напълно изплатен. Във Вирджиния имало пост точно като за мен, там можех да се издигна, стига да не забравя за лоялността и да се грижа сама за мръсното си пране.
Случвало ли се е вече? Правил ли е Бригс подобно нещо и преди, и дали скоро щеше да ме отпрати? Къде, този път? Хрумна ми вариантът с ранното пенсиониране. Нещата, изглежда, криеха доста повече неприятности, реших аз, понеже не знаех какво да мисля. Бригс беше казал на някого, този някой беше казал на Джулия Гейбриъл, която пък ме обвини в омраза, предразсъдъци, безчувственост, непочтеност и аз гледах да не забравя, че тази злостна миазма проникваше във всеки избор, който правех сега. Както и изтощението. „Трябва да си крайно предпазлива. Използвай разума си. Не се поддавай на емоции, и всичко ще е наред.“ Какво каза Луси за охранителните записи? Вдигнах телефона и се обадих на Брайс.
— Да, шефе. — Гласът му звучеше оживено, сякаш днес не бяхме си бъбрили.
— Записите от охранителните камери — казах. — Искам записите от дните, в които капитан Авалон е пристигнала тук от Доувър. Джак я е развел из града, доколкото разбрах.
— О, божичко, трябва да е било отдавна. През ноември, мисля…
— Тя, доколкото помня, посети Мейн през седмицата, когато празнувахме Деня на благодарността. Зная, че напусна Доувър тогава, понеже на мен ми се наложи да остана. Персоналът не достигаше.
— Да, май така беше. Мисля, че пристигна тук един петък.
Придружи ли ги по време на голямата обиколка?
— Не. Не бях поканен. Джак прекара много време с нея и в кабинета ти, казвам ти го просто така, да знаеш. Обядваха на твоята маса.
— Ето какво искам да направиш — казах му аз. — Свържи се с Луси, изпрати й есемес или каквото намериш за нужно, и й кажи, че искам да прегледам всеки запис от всяка охранителна камера с Джак и София, включително и времето, което са прекарали в кабинета ми.
— Така ли?
— Той откога използва моя кабинет?
— Ами…
— Откога, Брайс?
— Почти през цялото време. Прави го, когато иска да впечатли хората. Имам предвид, че не го използва много често в практическата си работа, а само когато иска да си придаде тежест…
— Кажи на Луси, че искам записите от моя кабинет. Тя знае какво имам предвид. Искам да видя за какво са разговаряли Джак и капитанът.
— Колко пикантно. Веднага ще се заема.
— Трябва да проведа важен разговор, затова, моля те, не ме безпокой.