— Кое ви кара да мислите, че аз съм го писала? — Гласът й прозвуча възмутено.
— Кремава релефна хартия с воден знак. — Вдигнах горния лист към настолната лампа и го обърнах така, че крушката да освети хартията и отчетливо да покаже водния знак, като вътрешността на рак с мека черупка, която прозира през перлената обвивка. — Разтворена книга с три корони — произнесох смаяно.
Не допуснах да долови изненадата в гласа ми. Погрижих се да прикрия какво ми мина през ума, докато й описвах холограмата върху осветения от лампата лист хартия: разтворена книга между две корони с една трета корона под нея, а над нея — три клинообразни цвята. Именно тези цветове Марино пропусна да отбележи. А те явно не бяха част от герба на Оксфорд, нито на онлайн Сити Юнивърсити в Сан Франциско. Различаваха се и от намереното от Бентън в интернет по-рано днес сутринта, докато всички бяхме в рентгеновата зала, но досущ повтаряха изображението върху златния пръстен — печат от кутията с принадлежностите на мъртвия, които огледах, преди да се кача тук.
Отворих малкия кафяв хартиен плик и изсипах пръстена върху облечената си в ръкавица длан. Златото улови светлината на лампата; макар че беше надраскано, а основата на халката — износена и изтъняла, то засия на фона на белия памук, докато го обръщах под различни ъгли, за да го огледам.
— Е, това наистина прилича на моя герб и на моята хартия. Признавам — каза мисис Донахю по телефона, а аз й прочетох адреса в Бийкън Хил от плика и от заглавния текст върху писмото. Потвърди и неговата достоверност. — Личните ми бланки за кореспонденция? Как е възможно подобно нещо? — Гласът й беше гневен и изплашен.
— Какво можете да ми кажете за герба си? Можете ли да ми го разтълкувате? — помолих я аз.
Погледнах същия герб, инкрустиран върху пръстена — печат от жълто злато, който вече държах под лупата. Трите корони и разтворената книга изглеждаха огромни под увеличителното стъкло, а гравюрата почти се беше превърнала в точки — заради годините петолистните цветя, и по-специално тези с клиновидна форма, вече бяха само следи от дълбоката на времето гравюра, сега протрита от някого, или навярно от множество хора, сред които и мъжът от Нортънс Удс, който го е носил на малкия пръст на лявата си ръка, когато е бил убит. Сигурно е, че го е носил, че пръстенът е пристигнал заедно с тялото. Нямаше объркване от страна на полицията, болницата или погребалния дом. Пръстенът е бил тук, когато вчера сутринта Марино е иззел личните вещи, заключил ги е и е задържал ключа, за да ми го предаде.
— Фамилното ми име е Фрейзър — обясни мисис Донахю, — а това е фамилният ми герб, личният герб на Джаксън Фрейзър, един прадядо, който явно е променил дизайна, за да включи в него елементи като синя основа и златен кант, както и третата корона в червено, която можете да видите само ако погледнете реплика на герба с цветовете, като тази, която имам в стаята си. Искате да кажете, че някой е написал писмо на моя хартия и ви го е предал лично? Не разбирам, нито пък мога да си представя как е възможно подобно нещо, не зная какво означава, нито защо някой ще го направи. Каква беше колата? Ние нямаме шофьор. Аз имам един стар мерцедес, а съпругът ми кара сааб, но той така или иначе в момента не е тук, и никога не сме имали шофьор. Прибягваме до услугите на шофьор единствено когато пътуваме.
— Питам се дали вашият фамилен герб може да бъде намерен и другаде. Извезан или гравиран, не само сложен в рамка на стената в музикалния ви салон. Къде другаде би могъл да бъде поставен? — Без значение как формулирах въпроса си, той пак прозвуча като разпит.
— Поставен с каква цел? Къде?
— Върху бланките ви за писма, например. Да помислим върху това и за евентуалната крайна цел.
— Това ли имате като гравюра или отпечатък? — попита тя. — Можете ли да различите гравюрата от отпечатъка, който имате пред себе си?
„Не знаеш кой е той — мислех си. — Не знаеш, че човекът, който е умрял с този пръстен на ръката, не е член на твоето семейство, не е роднина.“
Спомних си казаното от Бентън, че Джони Донахю има по-голям брат, който работи в Лангли. А ако вчера той е бил в Кеймбридж, отбил се е до един апартамент до Харвард; апартамент на приятел може би, в който има остарял мултифункционален робот. А приятелят му има хрътка и може би е сътрудник на лаборатория по роботика? А ако този по-голям брат или някой друг важен за мисис Донахю човек е бил отвъд океана, в Обединеното кралство, неочаквано е пристигнал тук и е мъртъв, а тя не знаеше? Ако семейство Донахю не знаеше? Как изглежда братът на Джони?