— Намери ли го? — запитах аз.
— Да.
— Задържан ли е? Арестуван ли е? Или само го разпита?
— Уличихме го, Кей.
— Предполагам, че така е най-добре. — Не знаех какво друго да попитам, освен как се справя, на което обаче Бентън не отвърна.
Зачудих се дали Филдинг е трябвало да бъде обездвижен с колани, или може би поставен в стая с тапицирани стени. Не можех да си го представя задържан по този начин. Не можех да си го представя в затвор. Нямаше да оцелее. Щеше да се пребие, като се блъска в решетките като обзет от паника молец, ако преди това някой друг не му види сметката. Мина ми през ума, че може би е мъртъв. Почти придобих усещането, че е мъртъв. То се настани в мен тромаво и с усилие, сякаш ми бяха приложили временна анестезия.
— Да тръгваме. Ще се опитам да ти обясня, доколкото е възможно. Сложно е. Много е сложно — стигна до мен гласът на Бентън.
Той се отдръпна. Вече не ме докосваше. Изведнъж се почувствах, все едно няма какво да ме задържи и ще полетя през прозореца. Тежестта обаче оставаше. Сякаш се бях превърнала в метал или в камък, в нещо, което не беше живо човешко същество.
— Не можех да ти кажа по-рано — не и преди да уточня нещата. Не че в момента всичко е ясно — каза Бентън. — Не обичам, когато съм принуден да имам тайни от теб, Кей.
— Защо той ще… Защо някой ще… — Задавах въпроси, които никога нямаше да намерят удовлетворителен отговор; въпросите, които винаги задавах. Защо хората бяха жестоки? Защо убиваха? Защо унищожението на другия им доставяше наслада.
— Защото е могъл — отвърна Бентън, както обикновено.
— Но защо ще го прави? — Това не беше присъщо на Филдинг. Никога не е бил обсебен от сатанински настроения. Незрял, себичен и проблемен — да. Но не и зъл. Не би убил шестгодишно дете за забавление, а после да търси удовлетворение, като припише престъплението на тийнейджър с Аспергер. Филдинг не беше способен да организира подобна хладнокръвна игра.
— Пари. Власт. Неговата пристрастеност. За да поправи неправдите, с които живее, откакто се помни. И за да декомпенсира. За да се саморазруши, понеже като съсипва другите, той всъщност съсипва себе си. — Бентън беше обмислил всичко. Всички, освен мен бяха обмислили всичко.
— Не зная — промърморих и си казах, че трябва да съм силна. Че трябва да се погрижа за много неща. Не можех да помогна на Филдинг, не можех да помогна на никого, ако не бях силна.
— Не е прикрил добре стореното — каза после Бентън и аз се отдръпнах от прозореца. — Стана очевидно от момента, в който се ориентирахме накъде да търсим.
Някой режисираше хората; някой режисираше всичко. Затова нещата не бяха добре прикрити. Били са планирани да бъдат очевидни, да ни накарат да мислим, че са такива, каквото всъщност не бяха. Докато не получех възможност да се уверя лично, нямаше да приема, че зад всичко това стои Филдинг. „Бъди силна. Трябва да разрешиш този случай. Не се отказвай от него, или от каквото и да е. Не можеш да го направиш.“
— Трябва ли да взема нещо по-специално? — Свалих якето си от облегалката на стола. Униформеното яке от Доувър, което изобщо нямаше да ме стопли.
— Там имаме всичко — отвърна той. — Само личните си документи, в случай че някой се заинтересува.
Там имаха всичко, разбира се. Всичко и всички бяха там, освен мен. Грабнах чантата си от закачалката на вратата.
— Кога разбра? — попитах. — Когато придоби нужната увереност, за да изискаш заповед за издирване? И как изобщо се развиха нещата?
— Когато установи, че при мъжа от Нортънс Удс става дума за убийство. Това промени нещата, така да се каже. Филдинг вече беше свързан с друго убийство.
— Не разбирам как — отвърнах, когато двамата излязохме заедно.
Не предупредих Брайс, че тръгвам. В момента не исках да виждам никого. Не бях в настроение за празнословия, да бъда сърдечна или дори цивилизована.
— Глокът беше изчезнал от лабораторията за огнестрелно оръжие. Знам, че не си била уведомена; всъщност, малко хора са били уведомени.
Спомних си казаното от Луси, че видяла Мороу на паркинга отзад към десет и трийсет вчера сутринта, около половин час след като пистолетът му е бил предаден в лабораторията. Не можел да бъде безпокоен по този повод, според Луси. Ако е имала сведения за липсващия глок, значи е укрила умишлено съществена информация. Попитах Бентън дали не е излъгала преднамерено мен, своя шеф.