— Готвел се е да предостави на доведения си баща толкова важна информация, и съвсем удобно умира — отбелязах.
— Точно така. Мотивът, за който споменах — отвърна Бентън и повтори: — Наркотици. — После продължи с подробностите, които ФБР бяха получили от Лиъм Салц само преди часове.
Отново бях тъжна и разстроена от картината, която рисуваше въображението ми. Млад мъж, дотолкова очарован от своя прочут доведен баща, че винаги, когато им предстояла среща, си сверявал часовника в съответствие със знаменателното събитие според часовата зона на доктор Салц и нетърпеливо очаквал да се видят — приумица, тръгнала от горчивото минало на Илай, осеяно с разрушени домове и родителски фигури, които реално отсъстват и затова биват превъзнасяни отдалеч. Спомних си видяното във видеоклиповете — Илай и Сок вървят към Нортънс Удс, после си представих как доктор Салц се появява откъм сградата във вече падащия здрач след сватбата, на която Илай не е поканен. Представих си как нобеловият лауреат се оглежда наоколо и се чуди къде е доведеният му син, без да подозира ужасяващата истина. Мъртъв. Затворен в чувал, неидентифициран. Един млад мъж, по-скоро момче. Някой, чийто път навярно се е пресякъл с нашия с Луси на изложбата в Лондон през лятото на 2001 година.
— Кой го е убил и защо? — попитах, докато минавахме покрай празния паркинг. Закритият камион на Центъра липсваше. — Не разбирам как онова, което току-що каза, обяснява убийството на Илай от Джак.
— Всички улики сочат в една посока. Съжалявам, но е така.
— Просто не разбирам защо и с каква цел. — Отворих входната врата. Навън беше много красиво, слънчево и студено.
— Знам, че е трудно — каза Бентън.
— Чифт сензорни ръкавици? — казах, докато си проправяхме път през снега, който сега беше хлъзгав, сякаш от стъкло. — И микромеханична муха? Кой би го пробол с инжекционен нож и защо?
— Наркотици. — Бентън отново се върна на старата тема. — Илай някак си е имал лошия късмет да се забърка с Джак, или обратното. Наркотици, които повишават издръжливостта; крайно опасни наркотици. Вероятно ги е ползвал и продавал, а Илай или друг някой от „Отуол“ е бил доставчикът. Не знаем. Но убийството на Илай с летящ робот, докато е бил навън и е очаквал да се срещне с баща си — това не е съвпадение. Искам да кажа, че това е мотивът.
— Защо Джак ще се интересува от летящия робот или от срещата? — попитах, докато пристъпвахме бавно. Напредвахме стъпка по стъпка. Имах чувството, че краката ми ще ме предадат всеки момент. — Дяволска пързалка — оплаках се.
Паркингът не беше почистен от сняг, а трябваше да бъде опесъчен. Никой не се грижеше за това място, както беше редно.
— Съжалявам, че стигнахме дотук. — Вървяхме бавно към черната ограда. — Но всичко сочеше в тази посока. Връзка с наркотиците. Не са такива, които може да се намерят на улицата. Говоря ти за „Отуол“. И за много пари. За война, за потенциално насилие на международно равнище и в големи мащаби.
— Ако това, което казваш, е вярно, излиза, че Джак е шпионирал Илай. Инсталирал е тайно звукозаписно устройство в слушалките му и го е последвал до Нортънс Удс. Убийството би имало смисъл, ако беше замислено да попречи на Илай да покаже на доведения си баща летящия робот, или да го насочи към него. Как иначе Джак би могъл да знае какви са намеренията на Илай? Трябва да го е следил. Той или някой друг.
— Съмнявам се, че Джак има нещо общо със слушалките.
— И аз това казвам. Джак не би проявил интерес към подобна технология, нито пък има потенциал да го направи, а и не би се заинтересувал от фирма като „Отуол“. Не и този Джак, който аз познавам. Много по-податлив е на емоциите си. Прекалено е нетърпелив, прекалено първичен, че да се заеме с онова, което току-що описа. — От устата ми едва не се изплъзна „и прекалено примитивен“, понеже това винаги е било част от неговия чар. От чувственото му присъствие, от хедонизма му, от едностранчивостта, с която решаваше проблемите. — И не виждам смисъл от слушалките — настоях аз. — Слушалките ме карат да мисля, че навярно е замесен някой друг.
— Разбирам как се чувстваш. Разбирам защо би предпочела да мислиш по този начин.
— А знае ли доктор Салц, че доведеният му син, който го боготвори, се е забъркал с наркотици и че притежава незаконно оръжие? — попитах. — Дали случайно не е споменал слушалките или други хора, с които Илай евентуално би могъл да е свързан?
— Нищо не знае за слушалките, и почти нищо за личния живот на Илай. Казва единствено, че Илай бил загрижен за безопасността му. От месеци бил притеснен, вече го споменах.