— Мисля да видя как стоят нещата тук и да сложа точка. — Говореше по-скоро на себе си, докато се приближи на сантиметри от каменната стена с надеждата, че няма да останем наполовина на хлъзгавата, заснежена улица. — Дано не ме удари някой галфон. Ще остане неприятно изненадан.
За този човек нямаше да е забавно да научи, че вдлъбнатата врата или нащърбената броня, която е оставил след себе си, е собственост на ФБР; това имаше предвид Бентън — както и предполагах. Колата беше типичен ведомствен автомобил. Черна, с тъмни стъкла и платнени седалки, с алармени лампи зад решетката на радиатора, а на пода отзад бяха захвърлени две чаши от кафе в картонен поднос и плик от храна, смачкан на топка. Бронираната каруца на ангажиран агент — иначе подреден, но невинаги в състояние да улучи подходящото място за изхвърляне на боклука. Не знаех, че Дъглас е жена, докато Бентън не спомена преди малко за специалния агент, на когото е била поверена колата, в женски род. Разказваше ми как е проследила бентлито, което ни пресрещна в Ханском снощи. Черно бентли „Флаинг Спър“ с четири врати от 2003-та, собственост на изпълнителен директор на базирана в Бостън компания, окупирала тясна ниша с офертата за „дискретни шофьори с нагласа на консиерж“, които ще управляват всяко превозно средство, според вашите предпочитания. Това обясняваше защо бентлито беше без отличителни знаци върху табелите.
Резервацията е била направена онлайн от човек, влязъл в електронната поща на Джони Донахю, който е бил на болнично лечение в „Маклийн“ без достъп до интернет вчера, когато писмото е било изпратено от ай пи адрес на интернет кафене до Държавния колеж в Салем, съвсем недалеч оттук. Използвана е кредитна карта, собственост на Ерика Донахю, а беше всеизвестно, че тя не прави каквото и да е онлайн; всъщност, изобщо не докосваше компютър. Излишно беше да споменавам, че нито ФБР, нито полицията вярваха във вероятността Ерика или синът й да са наели бентлито или шофьора.
ФБР и полицията бяха на мнение, че стореното е дело на Филдинг; че той най-вероятно се е сдобил с достъп до информация за кредитната карта на мисис Донахю чрез плащанията, които тя е правила към клуба по таекуондо за уроците на сина си, до момента, когато му е било казано да не се връща повече там, понеже се опитал да ритне инструктора си, моя заместник-шеф, сенсей с черен колан седми дан. Не беше ясно как другояче Филдинг би могъл да се сдобие с достъп до електронната поща на Джони, освен ако не е манипулирал уязвимия и наивен тийнейджър, който в определен момент му е предоставил паролата, или може би я е научил по някакъв друг начин.
Шофьорът не можеше да бъде винен в друго, освен че не си е направил труда да научи повече за доктор Скарпета, преди да й предостави каквото и да е. Беше получил поръчката със съобщение, а според него никой от служителите на елитната транспортна компания никога не се е срещал с набедената за поръчката мисис Донахю и не е разговарял по телефона с нея. В раздела за бележки за онлайн резервацията беше посочено изискването „екзотична луксозна кола“ да изпълни „поръчка“ с уговорката, че по-нататъшните инструкции, както и писмото, което трябва да бъде предоставено, ще бъдат на разположение в офиса на частната компания. Приблизително към шест следобед кафяв плик бил пъхнат в пощенската кутия на входната врата, а няколко часа по-късно шофьорът се беше появил на Ханском Фийлд с него и беше решил, че Бентън съм аз.
Слязохме и изведнъж се оказахме обгърнати от ярка светлина, студен въздух и лед, сякаш бяхме във вътрешността на кристален полилей. Заслоних очи с ръка и се загледах в тъмносиньото море. Надигаше се и се прибираше като мускул; промъкваше се към брега, където се разбиваше и сякаш кипваше между пръснатите по брега камъни, където нямаше жива душа. Именно тук морският капитан е търсел гледка, която едва ли се беше променила през изминалите стотици години — цели акри назъбено крайбрежие и плаж, осеян с рехави широколистни горички, непокътнат и ненаселен, понеже беше част от морски парк за отдих и по случайност разполагаше с кей за лодки.
Малко по-надолу, отвъд лагера, където полуостровът завиваше към пристанището на Салем, беше яхтеният парк. Там, на един стенд, тази сутрин полицията беше намерила шестметровия „Мако“ на Филдинг със свити платна. Пазех смътни спомени за някаква лодка, която Джак имаше, понеже го бях чувала да споменава за нея, но нямах представа къде я държи. Преди двайсет и четири часа и през ум не би ми минало, че тя може да се превърне в обект на разследване за убийство, както и тъмносиният „Навигатор“ с липсваща предна табела или неговият глок със заличен сериен номер, наред с всичко притежавано или сторено от Филдинг по време на цялото му съществуване досега.