Вече дори не ме слушаше; съвсем беше изключил преди малко, когато коментирах, че Филдинг би следвало да е свързан с „Отуол“ по някакъв друг начин, а не само с бойното изкуство, което преподавал на неколцина интелигентни студенти, стажанти в технологичния гигант. Казах, че връзката не се изчерпва само с наркотиците. Болкоуспокояващите пластири, импрегнирани с наркотици, нямаше да предоставят задоволително обяснение за всичко, което щях да открия в малката външна каменна постройка, превърната от Филдинг в къща за гости, преди да й намери друго приложение, с което би си заслужила други имена.
„Хижата на убийствата — помислих си мрачно и с горчивина. — Убежището на осеменителя.“ Вече ставах цинична.
Място, извънредно привлекателно по време на Хелоуин, който тук продължаваше цял месец, с участието на милиони поклонници от цялата страна. Още едно място, сдобило се с популярност заради злодеяния, които вече изглеждаха нереални, небивалици, почти гротескни, подобно на яхналата метла вещица от емблемата на Салем върху полицейските значки или дори върху вратите на полицейските автомобили. Внимавай кое ще намразиш или убиеш, защото ще дойде ден, когато ще познаеш себе си в него. Към днешния Хълм на бесилките в парка на Салем мъжете и жените от „Града на вещиците“ са били подкарвани като стадо. Мястото много напомняше на това, където беше капитанската къща на Филдинг. Такива места никога не се променят кой знае колко. Такива места сега са паркове. Макар че Хълмът на бесилките беше грозен — а и такъв трябваше да е. Голо поле, опустошено от вятъра, осеяно с камъни, плевели и неравномерни туфи трева.
Подобни мисли проблясваха в мен като слънчеви изригвания; надигаха се и се вихреха в ритъм, над който, изглежда, нямах власт. Почувствах как Бентън докосна лакътя ми, а после го стисна здраво, докато прекосявахме опесъчената задънена улица, сега превърната в паркинг за колите на службите на реда, с или без отличителни знаци, някои с емблемата на Салем — вещерските силуети, яхнали метли. Бяха изтеглени съвсем близо до дома на капитана; почти допрян до него беше и закритият камион на Центъра за съдебномедицинска експертиза, докаран тук от Марино преди часове, докато аз бях в аутопсионната зала, а после и на горния етаж, без да подозирам за ставащото на около трийсет мили на североизток. Задните врати на камиона бяха отворени. Вътре видях Марино със зелени гумени ботуши, яркожълта качулка и яркожълт гащеризон с най-високо ниво на защита, каквито използвахме при работа с риск от биологично или химично замърсяване.
По стоманения под и през отворените врати към непавираната заледена алея се виеха кабели и изчезваха във входа на каменната сграда, която навярно е била очарователна, уютна домакинска пристройка, преди Филдинг да я превърне в строителен обект с основа от оголени камъни, сега покрити със сивкав лед. Пространството зад къщата на морския капитан беше изтезание за очите — разпилян цимент, дървени трупи и тухли, струпани на купчини, вече почти ръждясали инструменти, шиндели, найлони и пирони. Ръчната количка беше едва прикрита с черна мушама, която плющеше на вятъра, а целият периметър — опасан с жълта сигнална лента.
— Това нещо тук има достатъчно енергия за осветлението. Остават около сто и двайсет минути, и край. — Марино вдигна глава от вградения контейнер, в който ровеше, и се обърна към мен.
Говореше за спомагателния енергиен агрегат, който в работен режим с изключен мотор и при ограничено външно захранване можеше да поддържа електрическата система на камиона.
— Ако токът не дойде, това ще е. Доколкото чух, можело да се случи всеки момент, но били проблем повалените от дърветата стълбове, край които най-вероятно сте минали по „Дерби стрийт“ по пътя насам. Но и да пуснат тока, няма да е от голяма полза. — Говореше за каменната пристройка. — Вътре няма отопление. Дяволски студено е, замръзваш за нула време. Само да ти кажа — долетя гласът му от вътрешността на камиона.
С Бентън бяхме навън, на вятъра. Вдигнах яката на якето си.
— Студено е като в шибания хладилник на моргата, ако си представиш, че е бил включен тук от часове.
Сякаш никога не бях работила навън в мразовито време и не знаех какво е хладилна камера в моргата.