— Разбира се, да спре токът си има и добри страни, а то непременно ще ти се случи по тия места, когато излезе буря и нямаш резервен генератор — продължаваше Марино.
Искаше да каже, че Филдинг не е разполагал с такъв.
— А като ти спре фризерът — не искам да мисля за какви пари става дума! Включил е печка на най-високата температура. Съсипал е ДНК и никога няма да разберем от кого е събрал всичко. Как ти се струва? — попита ме той.
— Не съм сигурна коя част… — понечих да отвърна аз.
— Няма да ги идентифицираме. Най-вероятно няма да успеем. — Марино говореше безспир, сякаш, откакто се разделихме, не е спрял да пие кафе. Очите му бяха кървясали и изцъклени.
Отвърнах:
— Не. Сигурно няма да е възможно. Но може и да се справим.
— Значи не мислиш, че е тъпо като тапиока?
— Боже! — възкликна Бентън. — Това не може ли да си го спестим? Ще престанеш ли с глупавите си аналогии с храна?
— Анализ при нисък брой на ДНК копията. — Напомних на Марино, че и от три клетки можем да изведем ДНК профил. Освен ако буквално всяка клетка не е унищожена, всичко ще е наред, уверих го аз.
— Е, наистина направихме, каквото ни беше по силите. — Марино говореше, сякаш Бентън го няма. Всяка негова реплика бе адресирана към мен, като че ли отговорността беше изцяло върху неговите плещи и не желаеше да му се напомня за моя съпруг — служител на ФБР, или бивш служител на ФБР. — Питам се какво би било, ако ставаше дума за сина ти?
— Съгласна съм, че трябва да ги идентифицирам, преди да уведомя роднините им — отвърнах аз.
— И като се замисля — ще вземат да ни осъдят. — Марино преценяваше ситуацията. — Може би е по-добре да не казваме на никого. Струва ми се, че е достатъчно да знаем от кого е тръгнало всичко. Защо да занимаваме семействата и да отваряме кутията на Пандора?
— Пълна прозрачност — иронично подхвърли Бентън, сякаш наистина знаеше за какво говорим. Гледаше айфона си, четеше нещо на него. След малко додаде: — Повечето от тях вероятно вече са уведомени. Допускаме, че Филдинг предварително е уреждал плащанията за услугите, които е предлагал. Невъзможно е да прикрием каквото и да е.
— Изобщо нямаме подобни намерения. Никога нищо не прикриваме — и точка по въпроса!
— Виж какво ще ти кажа. Наистина мисля, че трябва да инсталираме камери в хладилното хале — не само в коридора и на паркинга или в отделни помещения, но и буквално тук, вътре. — Марино говореше, сякаш винаги е бил убеден в нуждата от камери в хладилните камиони, а може би и в хладилните клетки. Всъщност, досега не беше споделял подобна идея. — Чудя се дали камерите ще работят в хладилното — продължи той.
— Работят навън. По тези места през зимата е по-студено, отколкото в хладилника — отегчено изкоментира Бентън. Почти не чуваше Марино, който пък беше крайно самодоволен и наистина се наслаждаваше на ролята си в разигралата се драма. И без това никога не е харесвал Филдинг. „Не съм се и надявал на нещо подобно“, каза ми той.
— Добре де, ще ни се наложи да го направим — обърна се Марино към мен. — Вече никакви камери и подобни тъпотии. И никакви хора, които си въобразяват, че могат да се измъкнат безнаказано.
Хвърлих поглед назад към ботушите и обувките, подредени в преддверието към вилата. „Хижата на убийствата“, „Убежището на осеменителя“. Някои полицаи го наричаха „Малкото дюкянче на ужасите“.
— Камери — чух гласа на Марино, докато оглеждах каменната постройка. — Ако разполагахме с камери в хладилния камион, всичко щеше да е записано. А пък, кой знае, може и да е за добро. Я си представи, че нещо такова изтече и се появи в Ютюб. Какви ги е вършил Филдинг с всичките тези трупове. Божичко! На бас, че в Доувър имате подобни камери. — Марино ни подаде сгънати яркожълти екипи като неговия. — В Доувър има камери в хладилните клетки, нали? — не спираше той. — Сто на сто от Министерството на отбраната са се изръсили и в ситуация като тази изобщо не можеш да ги бутнеш, нали така? При така създалите се обстоятелства и когато говорим за подобряването на сигурността при нас, не мисля, че има място за колебание…
Осъзнах, че Марино все още говори на мен. Не отвърнах, понеже бях разстроена заради съдържанието на камерата на камиона. Стоях там, в студа, вятъра и ярката слънчева светлина, държах под мишница сгънатия защитен костюм, докато Бентън обличаше своя, и изведнъж ме обзе странна тъга.
— … Както казах — продължаваше жизнерадостно Марино, сякаш участвахме в своеобразен карнавал, — … както казах — добре че е студено. Не мога да си представя, че обработвам подобно място при трийсетградусови температури, както правехме на времето в Ричмънд. Там човек можеше направо да изстиска вода от въздуха, нямаше и помен от ветрец. Голяма свиня, ти казвам. Гледай да не влизаш в тоалетната. Сигурно за последен път в нея е пускана вода, когато тук наоколо са горили вещици…