Отвърнах, че всъщност имам, но стореното е сторено. „Често повтарям едно и също“ — помислих си, защото казах това и на идване, още в колата. Помислих си, че определени неща са се случили, понеже Марино ги е направил. Че не мога да ръководя Центъра по този начин, и макар никой да не го казваше, беше повече от очевидно, че Бригс е тук именно по тази причина. Той беше тук, понеже аз не можех да ръководя Центъра. Не и по този начин. В никакъв случай. Ако ръководех Центъра както правителството, Масачузетския технологичен, Харвард и всички останали очакваха, никой не би работил на такова местопрестъпление, понеже то нямаше да възникне.
Жълтият ми защитен костюм беше твърд и опираше в брадичката ми. Обух зелените гумени ботуши, а Марино отмести от пътя ми импровизираната врата от шперплат. Зад нея висеше като завеса плътен прозрачен найлон, закован за горната рамка на входа.
— И да сме наясно — аз се движа по установената процедура — повторих същото, което му бях казала и преди. — Вършим нещата, както обикновено.
— Щом така казваш.
— Да, така казвам.
Имах право да твърдя подобно нещо. Бригс не стоеше над закона. За добро или зло, налагаше му се да уважава правосъдието. Случаят беше под юрисдикцията на Масачузетс, защото престъплението беше извършено на територията на Масачузетс.
— Само си мислех, че всяка помощ, която можем да получим… — започна Марино.
— Зная какво си мислиш.
— Виж, както изглежда, няма да има процес — добави той. — Филдинг спести много пари на държавата.
20.
Въздухът беше тежък, пропит с миризмата на дим. Огнището на отсрещната стена беше пълно с полуизгорели цепеници, покрити с купести облаци от сиво-бяла пепел. Наслоена и фина като паяжина. Тук беше горяло нещо, в което нямаше много целулоза и затова гореше чисто — памучен плат или скъпа хартия.
Който и да беше запалил огъня, го беше направил при затворена вентилационна тръба. Предполагаше се, че това е бил Филдинг, макар никой да не беше съвсем сигурен защо, освен ако не приемехме, че съвсем си е изгубил ума или се е надявал, че неговото „малко дюкянче на ужасите“ ще изгори до основи. Но ако това е било намерението му, явно не беше подходил подобаващо. Мислено отбелязах газовата бутилка в ъгъла, кутиите боя и разредител, рогозките и купчините цепеници. Накъдето и да погледнех, виждах възможност лесно да се запали голям пожар. Затова огънят в камината ми се стори безсмислен, освен ако Филдинг не е бил толкова умопомрачен, че не е можел да мисли или не се е опитвал да изпепели сградата, а само да се избави от нещо. Да унищожи улики, навярно. Или го беше направил някой друг?
Огледах неравномерната светлина на импровизираните лампи с нисък волтаж, увесени на куки по стълбовете със защитени в мрежа крушки. По старата пейка, изпъстрена с петна от боя, бяха разпилени инструменти, скоби, бургии, четки за боя, пластмасови контейнери с Г-образни пирони за дюшеме, отвертки и електрически инструменти — бормашина с подвижни приставки, циркуляр, шкурка и струг. По пейката и по циментовия под имаше метални стружки и стърготини. Всичко беше мръсно, покрито с ръжда. Нищо, освен тежкия найлон и шперплата, закован по прозорците, не защитаваше инвестициите на Филдинг в преустройството на дома от влажния морски въздух. От другата страна на помещението имаше друга врата, която сега зееше широко отворена и дочувах гласовете и звуците, които долитаха от стълбите надолу към избата.
— Какво си събрал тук? — попитах Марино, докато се оглеждах наоколо и си представях какво ще видя под микроскопа. Ако можех да погледна под микроскоп проби от работното място на Филдинг, подозирам, че бих видяла късчета ръжда, влакна, пръст, мръсотия, части от насекоми.
— Е, ако погледнеш металните стружки, ще ти стане ясно, че някои са съвсем отскоро, понеже още не са ръждясали и са съвсем блестящи — отвърна Марино. — Виж, имаме проби. Изпратихме ги, за да видят под микроскоп дали няма да са като тези, които намери в тялото на Илай Салц.
— Фамилното му име не е Салц — напомних му за кой ли път.
— Да сравнят следите от инструментите, нали се сещаш — рече Марино. — Не че имаме повод да се съмняваме в това какво е направил Филдинг. Намерихме кутията.