— В съседната стая има зелена пишеща машина?
— Мислех, че Бентън ти е казал.
— Допускам, че и след час няма да може да ми каже всичко.
— Не се ядосвай. Най-вероятно няма да може. Направо да не повярваш каква кочина е там. Изглежда, че когато се е преместил, Филдинг така и не си е разопаковал багажа. Навсякъде само кашони. Същински погреб!
— Не вярвам да е имал портативна пишеща машина. Сигурно не е негова.
— Освен ако онова хлапе, Донахю, не му е било съучастник. Поне такава е теорията за произхода на повечето боклуци тук.
— Не и според майка му. Джони е ненавиждал Джак. Как тогава Джак ще се сдобие с пишещата машина на майка му?
— Ако изобщо е нейна. Не можем да сме сигурни. А после — наркотиците — продължи Марино. — Очевидно Джони е вземал наркотици по времето, когато е започнал да ходи на таекуондо при Филдинг. Едно плюс едно прави две, нали?
— Ще видим кое влиза в нашето уравнение и кое — не. А листове за писма или някаква хартия?
— Не забелязвам наоколо.
— Освен това тук — напомних му, че както по всичко изглеждаше, част от хартията на Ерика Донахю, или навярно всичката, е била изгорена, независимо какво е останало от писмото, което някой ми беше написал, уж от нейно име.
— Слушай… — Марино така и не продължи.
Не беше и нужно. Знаех какво щеше да каже. Щеше да ми напомни, че стане ли дума за Филдинг, аз не можех да разсъждавам рационално. Марино беше убеден, че знае най-добре. Хубаво. Заради общото ни минало. Марино и преди е бил наоколо. Помнеше дните в съдебномедицинската патология в Ричмънд, когато Филдинг беше мой колега, мое протеже, а както по всичко личеше, в умовете на хората и много повече.
— И това ли беше тук, така? — запитах аз и посочих ролката оловносиво тиксо върху пейката.
— Ами да. Определено — каза той и клекна над отворената кутия с веществени доказателства на пода. Вдигна плика с тиксото, поставено там, понеже ръбът можеше да бъде напаснат с последната откъсната от него лента. — Кажи ми, за какъв дявол си я е набавил и какво е правил с нея?
Говореше за Филдинг. Как Джак Филдинг се беше сдобил с пишещата машина на Ерика Донахю и защо му е било да съставя писмо, уж от нейно име, и да поръчва то да ми бъде предоставено лично от нает шофьор, който обикновено обслужва събития като бар мицва и сватби? Дали Джони Донахю беше снабдил Филдинг с пишещата машина и листовете? И ако да, защо? Може би Филдинг просто е манипулирал Джони? Примамил го е в капана?
— Кой знае — навярно, последен опит да впримчи хлапето — каза Марино в отговор на въпроса, който сам си беше задал, и изрече на глас собствените ми мисли, които се готвех да отхвърля като възможност. — Добра тема за размисъл за Бентън.
Но Бентън не беше тук. Отново говореше по телефона си или навярно се съвещаваше със себеподобните си от ФБР, а може би и с агента от женски пол на име Дъглас. Мисълта за нея ме правеше неспокойна, но се надявах, че съм само параноична и несправедлива и че нямам повод да се тревожа относно естеството на връзката му със специален агент Дъглас. Надявах се втората чаша от кафе в колата й да не е била на Бентън, двамата да не са обикаляли наоколо, да не са прекарвали много време заедно, докато аз бях в Доувър, а преди това във Вашингтон. Хрумна ми, че в момента бях не само пълномощник и лош наставник, но и лоша съпруга. Всичко изглеждаше опропастено. Усещането за предопределеност ме преследваше. Сякаш работех на местопрестъплението по собственото си убийство, сякаш животът, който познавах, не беше оцелял в мое отсъствие, а сега аз провеждах разследване и се опитвах да възстановя кое ме беше съсипало.
— Да се заемем с това — казах на Марино. — Знаеш ли дали някой е докосвал пишещата машина. „Оливети“? Надявам се да не е.
— Имаше доста неща за вършене. — Всъщност ми казваше, че полицията е имала по-важни въпроси за разрешаване, вместо да се занимава с някаква си стара пишеща машина. — Намерихме кучето вътре, както ти казах. И спалнята, която, по всичко личи, е използвал Филдинг. Човек би казал, че не е живеел непрекъснато тук, но всичко се е случило на това място. — Посочи пристройката, в която бяхме. — Пишещата машина е в кутията на масата във всекидневната. Отворих я да видя какво има вътре, но само толкова.
— Тампонирай клавишите за ДНК, преди да я опаковаш и да я изпратиш в лабораторията. Искам тези тампони да бъдат анализирани първи. Ще ни подскажат кой е писал на нея.