— Мисля, че знаем кой.
— След това пишещата машина трябва да отиде в лабораторията по съдебна експертиза на документи за сравнение на лицевите страни на печатните букви, анализ на тиксото върху плика и проверка дали не идва от ролката, за която току-що говорихме. Трябва и да потърсим следи по него — ДНК, отпечатъци или каквото и да е. И не бъди изненадан, ако всичко ни насочи към семейство Донахю. Ако уликите са от дома им, или намерим отпечатъци или ДНК оттам.
— Защо?
— За да компрометират сина им.
— Не съм допускал, че Джак е толкова умен — каза Марино.
— Не съм казала, че е компрометирал когото и да е. Не съдя и не обвинявам нито него, нито някого другиго — отвърнах хладно аз. — Разполагаме с неговия ДНК профил и с пръстовите му отпечатъци в случай на извънредна ситуация, както имаме и нашите. Затова лесно бихме го включили или изключили. Имаме ли други профили? Можем да намерим ДНК от повече от едно лице. Всъщност, би следвало да очакваме подобно нещо. И профилите незабавно да бъдат пуснати през Комбинираната система за ДНК индекс.
— Добре. Щом искаш.
— Трябва да бъдат пуснати веднага, Марино. Защото знаем къде е Джак. Но ако е замесен и някой друг? Не изключвам семейство Донахю. Не можем да си позволим да губим излишно време.
— Както кажеш, докторе. Както кажеш — промърмори Марино.
Можех да прочета мислите му: „Това е къщата на Джак Филдинг, това е неговата «хижа на убийствата», неговото «малко дюкянче на ужасите». Защо ни е да си навличаме всички тия главоболия?“. Но Марино нямаше да ми каже подобно нещо. Приемаше, че спонтанно ще отхвърля всичко. А аз таях смътната и ирационална надежда, че Филдинг не е убил никого; че някой друг по странен начин се е възползвал от собствеността и вещите му и е отговорен за престъпленията; някой друг — не Филдинг, който беше жертвата, а не чудовището, за каквото го смятаха всички.
— Не сме сигурни дали семейството му не е било тук — напомних на Марино търпеливо и спокойно, но с нетърпящ възражение тон. — Съпругата му и двете му малки дъщери. Не знаем кой е идвал в къщата и е бил в контакт с вещите.
— Да бе, ще дойдат от Чикаго в това бунище.
— Кога по-точно са напуснали Конкорд? — Семейството му живееше там, в наета от Филдинг къща, която аз му бях помогнала да намери.
— Миналата есен. Пълно съвпадение във всяко отношение. — Поредната хипотеза на Марино. — Футболистът и случилото се, след като семейството на Филдинг се е завърнало в Чикаго, а той е дошъл и се е опитал да оправи мястото. Всъщност е живял в него като клошар. Можеше да ти изпрати поне някакъв имейл и да те уведоми, че нещата тук не вървят добре за него. Че жена му и децата са офейкали скоро след като Центърът е започнал да приема случаи.
— Не ми е писал. Жалко.
— Е, не казвам, че аз трябваше да го сторя. — Марино запечата ролката тиксо в найлонова торба за веществени доказателства. — Не е моя работа. Нямаше да започна кариерата си на това място с доноси срещу екипа; с обяснения, че Филдинг, както обикновено, се държи като пълен неудачник, какъвто всъщност е, а ти би трябвало да очакваш подобно нещо, след като си стигнала до блестящата идея да го приемеш обратно.
— Трябвало ли е да очаквам подобно нещо? — Издържах налятия с кръв и изпълнен с възмущение поглед на Марино.
— Сложи си качулката, преди да слезеш долу. От тавана виси какво ли не, включително и дяволските лампи, увесени като по Коледа. Ще трябва да отида до камиона, а зная, че и на теб ще ти е нужно малко време.
Наместих закопчалката на твърдата шапка и я затегнах. Марино нямаше да дойде с мен в избата не защото искаше да ми даде времето, от което се нуждаех. Нито пък беше толкова чувствителен, че да ми даде възможност да се справя със ставащото долу, без да ме следва по петите и неотстъпно да ми диша във врата. Може да беше решил така, но като го слушах как шляпа с ботушите във ваните навън, до вратата, докато влизаше и излизаше от водата, си представих доколко неприятна би била подобна сцена за него. Това нямаше кой знае колко общо с отблъскващите телесни течности, вече разтекли се от топлината, нито пък с предпазливостта му относно евентуална инфекция с хепатит, СПИН или някакъв друг вирус; относно всичко, свързано с начина, по който телесните течности бяха попаднали тук. Ритуалното миене на Марино в пълните с вода и препарат за съдове пластмасови вани беше неговият опит да се пречисти от вината, която знаех, че изпитва.